Добротата прави човека способен да диша като добър човек – създава условия за правилно дишане. Обаче, има известно взаимодействие. И преди да бъде добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели.
1. При дълбоко вдишване ръцете се издигат постепенно над главата – отвесно и успоредно. При това положение ръцете и поетият въздух се задържат. Следва издишване, при което ръцете се спускат отстрани надолу.
2. Въздухът се поема при поставени ръце пред гърдите. След това те бавно се изнасят настрани и хоризонтално, докато се обтегнат назад. В това положение поетият въздух се задържа. При издишването ръцете се връщат пред гърдите, а след това се спускат и надолу.
3. При вдишване ръцете се вдигат настрани, в хоризонтално положение, с дланите надолу. При издишване ръцете бавно се спускат надолу, докато прилепнат до краката и се брои до 20. По време на вдишването и издишването мисълта е концентрирана.
4. Изходно положение: ръцете спуснати надолу, а тялото – изправено. С дълбоко вдишване на въздуха ръцете се вдигат бавно отстрани на тялото и нагоре, докато се съединят над главата с прилепнали длани. След това със задържане на въздуха ръцете се спускат настрани пак бавно и се изпъват в хоризонтално положение, от двете страни на тялото, с длани надолу. С бавно издишване ръцете се приближават до гърдите и се поставят върху тях с длани навътре. След това издишването продължава, а ръцете се спускат до хоризонтално положение.
Упражнението се прави 3, 6, 9 или 12 пъти.
5. Ръцете успоредни една на друга и със свити пръсти се издигат напред и нагоре до нивото на гърдите. След това се изнасят настрани, до хоризонтално положение. При тези движения се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са вече в хоризонтално положение, въздухът се задържа. После ръцете бавно се спускат надолу като се издишва.
Упражнението се прави 3, 6, 9 или 12 пъти.
6. Изходно положение: ръцете пред гърди с върхове на пръстите един срещу друг и с длани обърнати надолу. С дълбоко вдишване ръцете бавно се отварят настрани, а след това с бавно издишване се прибират до изходно положение. Това се повтаря три пъти. После ръцете бавно се свалят надолу.
7. С вдишване ръцете се вдигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти и с длани надолу. С ръцете върху раменете става задържането на въздуха. След това с издишване ръцете се разтварят настрани и се спускат надолу.
8. С вдишването ръцете се изнасят в хоризонтално положение, настрани. След това се издигат странично нагоре и се съединяват над главата във форма на триъгълник. При това положение на ръцете въздуха се задържа и мисълта се отправя нагоре към Бога. После с бавно издишване се отварят настрани, идват в хоризонтално положение и оттам се спускат надолу.
9. Изходно положение: двете ръце се протягат хоризонтално, настрани, с отворени длани, обърнати нагоре. С бавно вдишване пръстите се свиват, при което палецът се допира с показалеца и средния пръст. Задържането на въздуха трябва да бъде колкото се може по-дълго време. В този период двете ръце бавно се прибират пред гърдите, като им се свиват пръстите. Във фазата на издишването ръцете постепенно се протягат настрани, хоризонтално. Когато съвсем са протегнати, пръстите на ръцете бавно се изправят. През трите фази на дишане се мисли за Божията Любов.
Упражнението се прави 3, 6, 9 или 12 пъти.
10. С вдишване ръцете се вдигат нагоре, успоредно една на друга. След това се спускат хоризонтално, настрани, като се задържа въздуха. При издишването ръцете се спускат надолу.
11. Когато сте нервен, разгневен, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра и през лявата поемете въздух, като броите мислено до 7. Задръжте приетият въздух, докато мислено преброите до 10. После запушете лявата ноздра и през дясната изпускайте въздуха бавно и ритмично, като мислено броите до 9. Това упражнение помага за регулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка и за усилване на паметта. То е особено необходимо, когато се изучава някакъв учебен предмет. Сутрин и преди обед ще поемате въздуха през лявата ноздра и ще го изпускате през дясната. Вечер ще поемате през дясната ноздра и ще издишате през лявата. Упражнението се прави 21 пъти на ден, т.е. 7 пъти сутрин, преди обед и вечер.
12. Двете ръце се простират настрани, хоризонтално, с отворени длани, обърнати нагоре. Вдишване – бавно се вдишва въздух и същевременно се свиват пръстите, при което палецът се поставя върху средния пръст и показалеца.
През това време се мисли, че заедно с въздуха се възприема и Божията любов. Тя прониква във въздуха и във всичко, понеже Бог прониква във всичко, а Бог е любов. Задържане на въздуха – колкото се може повече време.
През време на задържането на въздуха бавно прибираме (към тялото) двете ръце, които са със свити пръсти и ги поставяме до гърдите.
През това време мислим, че усвояваме любовта, тя прониква в цялата ни природа. Издишване – постепенно протягаме ръцете си встрани хоризонтално и когато съвсем ги протегнем, бавно изправяме пръстите на ръцете. През това време издишваме въздуха и мислим, че изпращаме в света светлина, която излиза от нашата любов.
Източник :
http://www.bratstvoto.net/
Допълнителни материали :
Учителя за дишането – 1ва част
Учителя за дишането – 2ра част
