Осем заблуди за добива на шистов газ в България

Заблуда 1: „Проучването за шистов газ е безопасно, защото процесът е като този при конвенционални газови находища (и не е същият като при добива на шистов газ)“.

В действителност, находищата на природен (конвенционален) газ са различни от тези на шистов газ. Природният газ се съдържа в затворени „мехури“, от които се изсмуква в почти чист вид при добива. Шистовият газ не съществува като находище под земята. Той е разтворен в находища от глинести шисти, които трябва да бъдат разбити, за да се извлече от тях каша от вода, пясък, върнати химикали и газ, от която на свой ред да се отдели газът.

Проучването за шистов газ може да има две цели: 1) проучване за наличие на шисти изобщо; за Добруджа това е е установено още преди десетилетия; шисти има и от тях може да се извлича газ; 2) проучване за рентабилността на шистовото находище; това проучване е пробно добиване на газ с измерване на свойствата на добива. То ще се осъществява чрез същия хидравличен разрив, който се използва и за добиване на газа. По същия начин ще се пробива със сонда – първо вертикално, после хоризонтално – и по същия начин шистите ще се разбиват чрез впръскване под налягане на вода, пясък и опасни химикали.

Заблуда 2: „Технологията на хидравлично разбиване е стара и нищо тревожно не се е случило за десетилетията на използването й“.

В действителност, едва през последните 15 години бяха разработени хоризонталното сондиране и химическият състав на сместа, впръсквана под земята. Това доведе и до бума на добив в САЩ след 2005 г. Именно химическите вещества, впръсквани под земята, представляват основната заплаха за здравето на хората и за природата.

Заблуда 3: „Химикалите, добавяни към водата, са незначителен процент от впръскваната под земята смес“.

В действителност, при един сондаж се впръскват до 30 000 тона вода. От тях десетки тонове са концентрирани вещества с доказано канцерогенно и невропатично въздействие. При десетките и стотици сонди, необходими за разработване на шистовото находище, хиляди тонове химикали ще бъдат впръскани в земята и подпочвената вода на Добруджа.

Заблуда 4: „Находището ще стигне за нуждите на България за 300 години“.

В действителност, корпорацията, която ще добива газа, ще го продава на свободния енергиен пазар, не само на българската страна. Да се твърди, че една частна компания ще чака 300 години (или 100, или 20), за да си върне инвестицията, е абсурдно от пазарна гледна точка. Единственото, което България гарантирано може да получи, е възможността да купува на пазарни цени газта от частната компания.

На второ място, прогнозите за размерите на добивания газ тенденциозно се завишават, показва разследване на вестник „Ню Йорк Таймс“. Добивните компании имат интерес да докладват завишени данни, защото финансират бизнеса си чрез пари на трети лица – инвеститори в дялове от кладенците.

Заблуда 5: „Добивът на газ ще даде работа на хората и ще развие икономически региона“.

В действителност, добивът на газ не е традиционен поминък за Добруджа и не отговаря на ресурсите на региона, известен като житницата на България. Малко вероятно е техническите длъжности по сондите да бъдат изпълнявани от земеделци. Същевременно, анализ на разходите и ползите ще разкрие друга картина: огромно натоварване върху местната инфраструктура, върху водните ресурси на региона, и върху природната среда. Не може да не забележим, че разходите ще бъдат най-вече обществени и дългосрочни, а ползите – частни и кратковременни.

Заблуда 6: „Шеврон е реномирана компания, която ще работи по най-високите стандарти за безопасност“.

В действителност, корпорацията „Шеврон“ е известна с неетичните си бизнес практики и унищожаването на околната среда. В последните 20 години компанията е била съдена в Индонезия, Ангола, Нигерия, Бангладеш, и в щатите Калифорния и Ню Хемпшир. В Еквадор в началото на 2011 г. местният съд постанови, че „Шеврон“ трябва да изплати 8,6 милиарда долара обезщетения на населението за умишлено замърсяване на средата на живот. Позицията на корпорацията е, че „Ще оспорваме решението докато адът замръзне, а и след това – върху леда“.

Заблуда 7: „Протестът срещу шистовия газ е политически и обслужва интересите на Русия“.

В действителност, протестът е нормална реакция на гражданите, засегнати пряко от решението на правителството, без да бъдат уведомени и консултирани. Това е позиция срещу добива на шистов газ, без значение на националността на компанията, включително срещу РОСГЕОКОМ, „Овъргаз“ и който и да е друг концесионер, за който разбираме от чуждестранната преса.

Заблуда 8: „Гражданите трябва да оставят решението в ръцете на експертите и политиците“.

В действителност, демократичният процес изисква постоянна, а не само електорална гражданска активност. За съжаление, на обективността на експертите не може да се разчита, когато те са в явен конфликт на интереси. Така например, работата на ст. научен сътрудник Кристалина Стойкова като консултант на „Тексако“ (на която „Шеврон“ е наследник), обявена в биографията й на сайта на БАН, напълно компрометира позицията й, че добивът на шистов газ не крие рискове. Въпрос на гражданска отговорност е „човекът от улицата“ да си изгради информирано мнение и активна позиция спрямо проблем, който пряко го засяга. Точно това се случва с кампанията против шистовия газ в момента.

Източник:

Статията е написала от Николай Михайлов и публикувана на 17 септември 2011г.:
Ние сме против Българският Чернобил – добива на шистов газ: Документи