Благодарността

Gore na Nebeto, Dolu na Zemqta

Разговори при Седемте Рилски Езера

Всичко, каквото ставаше около Учителя, добиваше дълбок смисъл и значение, защото животът се изразява в своята пълнота, цялостно.
Много от разговорите представляват словесен израз на тази текуща мисъл, която сега за пръв път се разкрива на човешкото съзнание. Това е „небесният хляб“, за който душите гладуват. Затова, всички които познаваха Учителя се стремяха да бъдат близо до него.
Разговорите при Седемте рилски езера са малка част от богатството, което Учителя ни разкриваше през време на живота ни с него край тях.
Боян Боев

Gore na Nebeto, Dolu na Zemqta

Благодарността

Днес, като се върнахме от Молитвения връх, направихме паневритмията край второто езеро. А след закуската направихме следното упражнение: наредихме се край езерото на известно разстояние един от друг, събухме обущата си и навлязохме малко във водата. Измихме ръцете, лицето и главата си. След това загрибахме с двете си ръце вода и плискахме пред нас. Излязохме от водата бодри и освежени.

Учителят каза:
– Децата могат да правят това упражнение в училище. Ако няма езеро, може да се използва някоя бистра река или извор. Водата действа смекчително, укротява, внася мекота. Водата действа много здравословно на нервите. Обливането с вода действа лечебно на нервната система. Обаче то трябва да става с топла вода. Жителите на селата, дето има много води, се различават от тия на селата, дето няма много води. На физическото поле има два мощни елемента – водата и хляба. Друг елемент е въздухът. Той има известно отношение с нервната система. Четвъртият елемент е светлината. Тя има връзка с мисълта.

Хлябът, водата и въздухът са кондензирана енергия. Или по-добре да се изразим, те са кондензирана светлина. А пък светлината е кондензирана Божествена мисъл.

Светлината трябва да приемате по същия начин като хляба.

Хлябът трябва да го дъвчете. И светлината трябва да дъвчете. Какво значи да дъвчете светлината? Това значи да я приемате с ума си, при участието на съзнанието, за да може да възприемете Божествената мисъл, която е в нея. Тогава иде просветлението.

Като възприема светлината, човек трябва да съзнава, че тя е кондензирана Божествена мисъл.

Като влизате във водата, благодарете.
Като излизате, пак благодарете.
Като дишате, благодарете.
Каквото и да вършите, благодарете.

Бог ни е оградил с блага, изобилни блага, за да няма никой да се оплаква. А пък сега всеки се оплаква.

За човека може да се приложи поговорката: „Вода гази, жаден ходи.“

Аз мога да живея във водата, но ако тя не минава през мен, жаждата ми не може да се утоли.

Ние можем да живеем в Бога, но има нещо в Него, което, ако влезе в нас, ще утоли жаждата ни.

Само така могат да се постигнат идеалите ни. Не само ние да живеем в Бога, но и Бог да влезе да живее в нас. Тогава започва онова съвършено състояние.

Има едно любопитство, при което хората не искат да знаят дъното на нещата. Като слезете на морското дъно, нищо няма да научите. Като слезете там, ще намерите само тиня. На повърхността ще научите повече, отколкото на дъното. Ако на един лук махнете люспите, нищо няма да намерите. Това, което спомага за знанието, което разкрива света за вас, то е светлината.

А понеже тая светлина е кондензирана Божествена мисъл, то чрез светлината ще влезете в съприкосновение с Божествената мисъл.

Божествената мисъл е кондензирана Божествена Любов. А Любовта е проява на Бога.

Любовта трябва да възприемате чрез сърцето си. Там е мястото й. Любовта, като мине през там, не е чиста: тя е обвита с едно желание. Като се снеме тази обвивка, ще дойдете до един велик свят.

Сега турете понятията в следния ред: първо храната, после водата, въздухът, светлината, кондензираната Божествена мисъл, кондензираната Божия Любов и Бог, Който е всичко.

Всичко това като ви се разкрие, ще видите красотата на онзи свят и тогава ще кажете: „Видях това, което око не е видяло. Сляп бях и сега виждам. Сега разбирам защо живея.“ Тогава някой ще ви каже: „Къде е небето?“ Вие ще се повдигнете нагоре и ще кажете: „Ела с мен.“

Това се нарича разширение на съзнанието ви.

Като ме вържат с вериги, аз ще запаля огън и те ще паднат. Ако аз съм нагорещен над 3000 градуса, кой ще може да ме спре? От дето мина, всичко пред мене ще се стопи.

Праведният, дето мине, всичко топи.

Христос, като влезе в ада, дяволите там казаха: „Защо Го доведохте? Той не е бил толкова слаб!“

Защото Христос, като влезе в ада, ритна адските врата, събори ги; всички дяволи се разбягаха и Той взе ключовете на ада.


Източник:
„Разговори при Седемте Рилски Езера“
Съставители: Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов
Издателство: „Бяло Братство“, София, 2011 год.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Uchitelq pri ezeroto Elbur
Избрани публикации Учителя Беинса Дуно

Енергиите на планината – практически правила

Енергиите на планината – практически правила Тази сутрин Молитвеният връх беше обвит в мъгли. Те скриваха света на формите и погледът, като не намираше опора отвън, се насочваше навътре към необятния свят, който ние гледаме през себе си. Всичко беше натегнало от влага. През нощта беше валял дъжд. Въздухът беше пресен, измит, хранителен. От долините […]

Прочети още »
Po putq na Istinata
Учителя Беинса Дуно

Абсолютната Истина

  Абсолютната Истина     Размишление   Научихте ли молитвата на Данаил? Нека всеки сам си прочете Евангелието от Йоан. Добре е всеки да си носи по едно Евангелие. Казвам: Каквото правите, правете го за Господа. Като влезете в клас, пазете мълчание, бъдете съсредоточени. Като ученици, вие трябва да говорите истината. На ученика не се […]

Прочети още »
Na polqnata
Учителя Беинса Дуно

Молитва на Данаила

Молитва на Данаила   И откри се тайната Данаилу чрез видение през нощта. Тогава благослови Данаил Бога Небеснаго и говори Данаил, и рече: Да е благословено Името Господне от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови. И Той променява времената и годините. Сваля царе и поставя царе. Дава мъдрост на мъдрите и […]

Прочети още »