Днес сме в месността Ел Шадай на Витоша. След като пихме чай и изпълнихме Паневритмията, изкачихме се нагоре на една полянка край шосето, до първия заслон. Едно поточе минава през полянката, покрита със свежа трева, изобилно изпъстрена от цветя с разни краски. От тук се вижда мощната Рилска верига, по която има още доста сняг. Както бяхме седнали на тази полянка, птичка пееше на едно клонче. Учителя преведе нейната песен – тази птичка казва: „Много добре живеем ние тук. А вие как сте?“
Като погледна потока, Учителя каза:
– Тази вода тук е цяла музика.
После погледна цъфналите вероника и незабравка:
– Край поточето синият цвят действа успокоително. Ако си разтревожен, гледай известно време сини цветя, ще се успокоиш. Жълтият цвят действа на ума.
Един автомобил мина по шосето за нагоре и когато минаваше покрай нас, някой от автомобила каза: „Благ е животът ваш!“
В разговора Учителя между другото каза:
– Любовта – това е велика проява на Разумния Живот. Дето има любов, това е Разумният Живот. От любовта може да се съди доколко човек е разумен.
Винаги помнете, че Любовта е най-великото, най-разумното нещо. Не разделяйте Любовта от разумността. Ще считаш, че онзи, когото обичаш, е разумен. Не можеш да обичаш онова, което е неразумно. Обикнеш ли човека, ще станеш сляп за неговите недостатъци, но и онзи, когото обичаш, трябва да има стремеж да се повдигне. Няма ли ги тези два процеса, любовта не може да се прояви.
Любовта извършва голяма работа. Тя превързва раните на човека и си заминава. Дойде ли до отрицателните неща, там я няма, тя казва: „Можете да живеете и без мен.“ Тогава почват мъчнотиите и страданията. Щом се оттегли любовта, всички страдания идват.
Ето какъв е законът: Най-първо започни с Бога и тогава добре ще свършиш с хората. Ако човек обича Бога, ще обича и хората. Ще им даде даже повече, отколкото те могат да носят.
Любовта е Божествена, ако едно същество минава през центъра на друго същество и обратно. (Фиг. 1)
Значи, когато едно същество минава през Божественото, свързва се с Великата Реалност, която живее в другото същество, тогава Любовта е Божествена.
Когато едно същество минава не през центъра на друго същество, а през по-външните му части, в този случай любовта е по-слаба. (Фиг. 2)
А когато едно същество покрива друго, това е обсебване. (Фиг. 3)
Това е Любов, когато работиш за този, когото обичаш и растеш. Любовта ти към някого да ти дава подтик за твоето издигане, да растеш като душа и едновременно да работиш за неговото повдигане, да му помагаш. Ако любовта ти дава подтик за работа в живота, тя е истинската любов. Реките се сливат, вливат се една в друга. Преливането на душите е един процес не външен, а вътрешен. Реките се сливат, бреговете преливат. Когато реките не се сливат, бреговете не се преливат. И двата процеса вървят едновременно. Това съществува в природата между съществата. Това сливане и преливане става между човека и Бога, става и между човек и човек.
Дето няма сливане и преливане, няма никакъв растеж.
При сливането душите се сливат, а след това става преливане от едната душа в другата. Преливане не може да става без сливане. Това сливане и преливане може да става само между две души, между които има любов.
Същото е и за нашите отношения към Бога. За да има сливане и преливане между нас и Бога, трябва да имаме любов към Бога. Иначе, колкото и да се молим, без любов към Бога няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога. Във време на молитва да чувствуваше любов към Бога, да се постигне сливане и преливане. А без сливане и преливане между теб и Бога не може да има никакъв растеж, не можеш да получиш много нещо от Бога.
Един светия, един напреднал човек опитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава изпитва блаженство, чувства Бога във всичко и обича Бога във всички. Всички други състояния на Любовта са духовна любов, а не Божествена.
Всички светии са влюбени. Те са толкова влюбени, че от Любов са забравили светските неща. Светият човек е видял нещо. Понякога ще поплаче за онова, което е видял. Той чака писма от Горе. Той толкова се е прехласнал в онова, което е видял, че е забравил всичко наоколо.
Един брат каза:
– Учителю, почувствах скоро във време на беседа Божествено присъствие, почувствах величието на Любовта, за която Вие говорихте и сълзи излязоха от очите ми. Вие казахте в беседа, че когато човек обича, Духът го е посетил.
– Христос казва: „Аз не съм от този свят, както и вие не сте от този свят.“ С това Той иска да каже: Аз не съм от този свят, както и вие, които любите, не сте от този свят.
Който обича, не е от тоя свят.
Който люби с Божествена Любов, той е от Посветените. Хората имат знание за елементарните работи. Те тепърва трябва да учат що е Любов. Хората говорят на невежествен език за Любовта. Те са като някой, който говори за художество, но не знае да рисува.
Онези, които се занимават с духовните науки, често нямат ясна представа за нещата. Светът няма да се оправи чрез благотворителни дружества, нито чрез манифестации. Това отчасти помага. Само едно нещо ще оправи света: хората трябва да станат добри проводници на Божествената Любов, а това става чрез добър живот, чрез приготовление. За да бъдеш добър проводник, изисква се да бъдеш чист, добър, разумен, да имаш вяра и надежда. За да бъдеш добър проводник, трябва да имаш качества, тогава ще влезе в теб висшето, Божественото, разумното. Ще научиш неща, които не се обясняват, но се опитват. Ако говориш за сладчината на захарта някому, а той не я е опитал, какво може да знае за нея.
Важна е проводимостта на човека за Любовта. Когато небето е чисто, синьо, ти възприемаш слънчевите лъчи, но когато е облачно, не можеш да ги възприемаш. Същото се отнася и за вътрешния живот на човека -когато неговото вътрешно небе е облачно, мислите и чувствата му са помрачени, той не може да възприеме Любовта, не може да възприеме Божествената вълна, която иде от горе. Ако е чисто небето му, ще я възприеме.
По-хубаво нещо от Любовта няма. Никога не съжалявайте, че обичате. Който съжалява, че обича, той се заблуждава. Ако се откажете от любовта, съкратявате живота си. Във вашата градина на Любовта разработвайте цветята, които има там, поливайте ги, посаждайте нови.
Един брат попита:
– Има ли нещо по-съвършено от мисълта?
Учителя отговори:
– По-съвършено нещо от Любовта няма. Но за да я разбереш на Земята, трябва да имаш мисъл. Мисълта е среда, през която се предава любовта. Ако не мисли, човек не може да обича. Вън от мисълта Любовта е непонятна.
Ние се стремим към съвършената Любов! Това търсим!
Любовта трябва да бъде в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Човек трябва да проявява онази Любов, която никога не пресъхва.
*
Като отида при някое цветенце, виждам какво е написал Бог в него. После отивам при друго цвете и правя същото. Отивам при един камък и правя същото. Всяко цвете е книга, в която Бог е писал. В тези книги чета какво е писал Бог. Като отида при тях, аз чета и те четат от мен. Те се радват, че има един, който чете какво Бог е написал в тях.
В Божествения свят книгите се радват, когато ги четат. Човек на Земята защо скърби? Защото няма кой да чете какво Бог е написал в него. Всеки минава край него без да чете.
Когато ние четем онова, което Бог е написал в една книга, ние обичаме. Онзи, който ни обича, чете какво е писал Бог в нас. Писанието казва: „Написал си закона Си в сърцата ни.“
Всеки човек е една жива написана книга. И когато обичаме, четем от тази книга. А когато не обичаме, не можем да четем.
*
Една сестра попита:
– Какво разбирате, когато казвате, че човек не трябва да се привързва към формите?
Учителя каза:
– Във формите човек трябва да види Божественото, но да не се спира на формата, а да продължава по-нататък. Човек е частта, а Бог е Цялото. Ще се привързваш не към частта, а към Цялото.
Неизказаната любов е реалната любов!
Учителя запя думите: „О, неизказана Любов!…..“ Това е Бог и затова не може да се изкаже. Когато пееш тези думи, трябва да си представиш живо величието на Бога, благостта, която се лее от Него, мекотата в тихия глас, който казва: „Няма нищо“. Само непроявената Любов е Божията любов!
Когато Учителя каза тези думи, мнозина останаха изненадани, понеже досега казваше: „Само проявената Божия Любов е Любов“.
Учителя обясни:
– И двете изречения са верни. Например някой ви обича, услужва ви, дава ви всичко, което има и като проявява така любовта си, това е Божествена любов. Обаче този въпрос има и друга, по-дълбока, вътрешна страна. Като ви помага, той външно проявява любовта си, но онова дълбокото, което той преживява, остава в него, не го проявява външно; вие не знаете, че той ви обича. Това остава скрито в него. Изкаже ли се, не е вече Любовта. Онези преживявания вътре, те са Божественото, Реалното.
Сега Любовта не може да се изяви в пълнота във физическия свят, а само в Божествения свят, защото тук материята е много груба. Обаче в бъдеще ще може да се прояви и тук.
Щастието седи във възприемане на Божествената Любов. При Божествената Любов човек обича всички същества. Голямата радост, която изпитва, това е присъствието на Бога. Той обича и всички зверове. И от това състояние няма по-високо.
Беше 12 ч. на обяд. На полянката горе температурата беше 35 градуса. Бяхме около 120 души. Учителя каза:
– Милиарди са изразходвали отгоре, за да ни дадат хубав ден. Никой цар не може да направи това. Записвате ли в коя екскурзия какво е времето, температурата, небето и промените?
Източник:
„Разговори на Ел Шадай“,
стенографирал и съставил Боян Боев
издателство „Алфа-Дар“
