Светлината – това е творческият акт на Великата Природа.
За да може човек да възприеме и разбере духовната Светлина или Виделина, трябва да има духовно зрение … Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на Виделината.
от книгата „Учителят говори“ – „Светлина“Светлината на Слънцето не идва от Слънцето, но от Божествения Дух. Светлината е признак на онази мисъл, която Великия отправя към всички живи същества за Земята. Тази светлина ни подкрепя и възраства.
от книгата „Здраве и дълголетие чрез силите на Живата Природа“ – „Слънце“
„Слънчевата енергия слиза върху Земята като обширна струя, опасва я от северния полюс към южния и се повръща пак към Слънцето.“ [1] Но къде първоначално се е зародила? Дали наистина Слънцето, което виждаме, е това, което произвежда енергия ? Не, то само я получава отвън и я преобразува в светлина. Учителят Беинса Дуно ни говори, че в центъра на Галактиката има гигантска звезда, наречена Алфиола, която е 100 милиона пъти по-голяма от Слънцето, а една обиколка на Галактиката продължава 200 милиона години.
„Нашето Слънце получава енергията си от Централното Слънце на нашата видима Вселена, като по-голямата част от eнергията се консумира от нашето Слънце и сравнително малка част от нея отива на планетите. Енергиите, които Земята приема от Слънцето, значително се преобразяват. Като проникнат в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи и остава само това, което не може да се ползва. Така преобразени, тези енергии вече не са полезни за развитието и затова се изпращат в космическото пространство и оттам по известни пътища пак на Слънцето. То, от своя страна, ги препраща към централното Слънце за по-нататъшна преработка, за да добият своя първоначален ритъм.“ [2]
Учителят Беинса Дуно говори, че зад видимото Слънце има духовно, а зад духовното – божествено (галактиката Алфиола). Той пояснява, че „Светлината, която виждаме, е отражение на Слънцето. Слънчевата светлина пък е отражение на друго едно Слънце. Между нашето Слънце и истинското Слънце има едно тъмно Слънце, което поглъща всичката Светлина. Нашето Слънце черпи силата си от тъмното Слънце, а тъмното Слънце черпи сила от истинското Слънце. Значи, докато дойде на земята, Светлината претърпява няколко превръщания: Светлината на истинското Слънце се поглъща от тъмното; Светлината на тъмното Слънце се поглъща от нашето и от нашето се предава на Земята. … Не се смущавайте от тъмнината. Светлината, която излиза от първото Слънце, минава през тъмнина и там се поглъща; после тя минава през нашето Слънце; след това се отразява на земята и се явява отново като светлина. Нещата не могат да се разберат, да станат ясни, докато не потъмнеят. Невежеството дава възможност за придобиване на знание. Знанието дава възможност за приложение.“ [3] И добавя, че ако човек се свърже със Слънцето на физическия свят, едновременно с това се свързва с още две слънца: със Слънцето на духовния свят и със Слънцето на Божествения свят. „Значи три слънца съществуват: физическо слънце (червено) – изгрява от Изток; духовното (аметист-виолет) – от Запад; а Божественото (бяло) – от зенита, т.е. отгоре – от Север. Физическото слънце се движи в границите от Изток към Север. Духовното се движи в границите от Запад към Юг, а зенитът е област на Божественото Слънце. Физическото Слънце има четири точки, духовното – шест, а Божественото – една. Физическото слънце се отнася до физическия свят, духовното – до света на чувствата, а Божественото – до света на мислите.“ [4]
Това Божествено Слънце е ХРИСТОС, Който в света на Провидението – Лоното на Отец, седи „отдясно на Бога“. И когато Учителя казва, че идва от „звездата Алфиола“, тази „Алфиола“ е Слънцето Христос. [5] Христа е Божествено космично същество. „Божествено същество, което иде от Централното слънце на Вселената, около което нашето Слънце се върти … От това Вселенско слънце иде Христос. Христос е най-великото Същество.“ [6]
Пожелавам ви да се свържете със Светлината, със силата на Алфиола, да бъдете добри проводници на тази Божествена сила и да станете част от великите промени, които настъпват на Земята и в цялата Вселена!
Ходи по пътя на Светлината!
Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като Светлината! Светлината е неуловимото.
Искаш ли да бъдеш силен, мисли за Светлината! Светлината е силна и жива.Обичай светлината и свободен бъди!
от книгата „Учителят говори“ – „Светлина“
[1] книга „В Царството на Живата Природа“ – „Влияние на Слънчевата Енергия“
[2] книга „В Царството на Живата Природа“ – „Влияние на Слънчевата Енергия“
[3] книга „Лъчи на живота“ – беседа „Път и възможности“, 11 август 1937 г.
[4] „Ценното из книгата на Великия Живот“ – беседа „Трите свята“, 12 август 1932 г.
[5] Димитър Мангуров – „Мистерията на Светия Дух“
[6] Из разговори с Учителя Петър Дънов, публикувани от Боян Боев в книгата „Доброто разположение”, глава „Учителя за Христа”
