„Ще имате предвид следното правило:
когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирате ума си или към края на носа, или към центъра на веждите.
Защо?
Във веждите вътре, между космите има празнина, наречена “Празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения ум”.
Ще се концентрираш, ще държиш ума си буден, докато ти дойде една светла мисъл, едно просветление. Да кажем, че решаваш един важен въпрос. Спри ума си върху него и след малко ще проблесне една малка светлина, ще ти дойде една светла мисъл, която ще те напъти към този път, в който трябва да тръгнеш. Понякой път, когато на хората им дойдат големи страдания, свиват веждите си. Когато човек свие веждите си, той несъзнателно концентрира ума си към центъра на веждите. Щом концентрирате ума си нагоре, вие го проектирате от центъра на главата си към Слънцето, т.е. към централното Слънце на духовния свят. Ние определяме, че Бог е над главата ни. Не мислете къде е Бог. Щом проектирате ума си към веждите, нагоре непременно твоята мисъл ще донесе някакво благо в живота ти.“
Източник: том с беседи “Абсолютна справедливост”, IV-та година на Общия Окултен Клас
