Искате ли да се освободите от своите вътрешни противоречия, вие трябва съвършено да отпуснете мускулите си, да разслабите всички връзки на тялото си, да дойдете до положение като че всичко сте уредили и след това да се предадете на дълбоко размишление. Само така ще изпитате пълна почивка. При това положение вие не трябва да се интересувате какво ще кажат хората за вас… Казвам: всеки ден употребявайте по няколко минути за съзерцание, за почивка на тялото. Отправяйте ума си към всички разумни същества, на които работите са напълно уредени. Освободете се от всички грижи и безпокойства и кажете: „Благодарим на Бога за всичко, което е направил! Благодарим, че ни е изпратил на света!“… Правете това упражнение по три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, по 10 минути най-много. Размишлявайте върху Божественото, за да се освободите от всички дребнавости. Ако упражнението ви е излязло добре, и вие ще бъдете доволни от себе си. Човек трябва да се вглъбява в себе си, за да се издигне над обикновените условия на живота… Отворете сърцето си за Божественото и не мислете какво ще стане с вас.
„Отиване и връщане“ том 2, беседа „Най-високото място“, стр. 87-89.
Как трябва да разрешавате въпросите си? Искате ли да разрешите един важен въпрос за себе си, изберете момент, когато сте тих и спокоен вътрешно. Ако сте гневлив, неразположен, недоволен или се съмнявате в нещо, не взимайте никакво решение по въпроса. Нека всичко това утихне и тогава отправете мисълта си нагоре, към ума или към душата си, и чакайте отговор. След 10-15 минути ще получите отговор. Ако бързате, ще направите някаква погрешка.
„Все, що е писано“, беседа „Бог е Дух“, стр. 237.
Човек трябва да мине през една последователна дисциплина на ума. Вие не сте минали още през тази дисциплина и не сте готови още за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понесете неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне бодър, освежен, с нова светлина и нови знания. За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойствия. Пълна хармония се изисква за това. За да се направи един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина.
Тази обстановка трябва да се поддържа най-малко един-два часа – нещо, което е невъзможно в градовете. Този опит е невъзможен даже и в Чамкория, дето сме сега. Това е възможно на някое високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да се направи в София например, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура. В тази стая чужд, външен крак не трябва да влиза. Изобщо никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая. Обаче засега това е невъзможно, няма готови хора. Който не е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи към тази стая. Ученикът обаче ще се стреми да влезе вътре, както пчелата се стреми към ароматния цвят. Учениците трябва да работят, да създадат хармонична аура в своята стая, за да бъдат опитите им успешни.
Работете усилено върху себе си, за да преодолеете всички мъчнотии. По този начин ще изработите в себе си воля, с която ще преодолявате на всичко. Каква воля трябва да изработите? Не желязна, нито гранитна, но диамантена воля. Желязната и гранитната воля лесно ще капитулират, а диамантената ще издържи на всички препятствия. От вас се изискват широки схващания, голяма самоотверженост, за да се премахнат заблужденията от пътя ви. Тези заблуждения могат да се махнат само чрез светлина на съзнанието. Особена е тази светлина. Не влезе ли тя в съзнанието ви, вие ще останете със сегашните си разбирания, при които не можете да добиете онези резултати, които очаквате. Като казвам, че е необходимо особена светлина да влезе в съзнанието ви, това ни най-малко не трябва да ви смущава. Тази светлина ще дойде сама по себе си, а от вас се изисква само да се качите на някой висок планински връх и там да чакате.
„Противоречия в Живота“ том 2, беседа „Положителни и отрицателни сили“, стр. 109-111.
Медитиране трябва, а не мечтание. Труден е пътят за възлизане, за еволюция, но е приятен. Сега особено пътят за възлизане е по-приятен. Може да направите следния опит: мислено да отидете до Слънцето и ако нещо успеете да видите, да мълчите, никому няма да казвате, само ще се поусмихнете малко. Но този опит е доста труден, за него едва ли някой от вас е подготвен. Човек трябва да е толкова морално издигнат, да устоява на думата си, да бъде изправен във всяко отношение. Затова е по-добре да направите следния опит: опишете обстановката на стаята на ваш приятел, за да проверите интуицията си. Това е приятна работа, с която може да се занимавате.
„Кротките“, беседа „Живо течение“, стр. 76.
За да разбере теченията на Живота, за да ги използва разумно, всяка вечер и сутрин човек трябва да влага в себе си нещо положително: положителни мисли и чувства. Иска ли да постигне нещо, вечер и сутрин човек трябва да влага в подсъзнанието си желание да постигне това нещо, като си каже: желая да постигна еди-какво си. Вложи ли това желание в подсъзнанието си, той трябва да престане да мисли вече за него. Всяко отправяне на известна мисъл или известно желание в областта на подсъзнанието не е нищо друго, освен посаждане на семе в почвата. Посадите ли едно семе в земята, оставете го свободно да изникне. Няма да се мине много време, семето ще изникне и ще даде своя плод. В подсъзнанието си човек складира нещата, а в съзнанието си той живее, страда и се радва, пада и става.
„Посока на растене“, беседа „Внушение“, стр. 31.
Източник:
„Окултни упражнения от Учителя Петър Дънов“
Книгата се издава от Великотърновската братска група
Издателство „Бяло Братство“, София, 2009 год.
