Тръгнахме към Ел-Шадай*. Времето бе тихо и небето – чисто. Слънчевият изгрев посрещнахме по пътя при изкачването. На Ел-Шадай изпълнихме Паневритмията. Над нас синият цвят на небето дълбоко действаше на душите ни. Когато се събрахме около Учителя, Той каза:
Това идване тук струва на всеки 25 милиона лева.
Стана въпрос за Вярата и Учителя каза:
Вярата се основава на свръхсъзнанието. Тя е един лъч от свръхсъзнанието. В човека има нещо дълбоко, което знае нещата. Всеки човек е роден с идеята за Бога, но после, когато човешкото съзнание потъне в материята, тази идея се заглушава. За колко работи хората нямат ясна представа. Някой казва, че няма Вяра. Да кажем, че няма, но е заблуда, понеже в мозъка има специфичен център на Вярата и някой път той не функционира. Така че по същество всеки има Вяра, но центърът не функционира и тогава не се и проявява. Моля, завърти ключа! И Надежда имаш. И тя съществува, но дали функционира? Моля, тури я в действие! Също и за Любовта има център, но как действа? Недей казва, че нямаш тази или онази добродетел, но кажи, че все още не си турил в действие съответния център. Само бутни бутоните. Вяра в Бога значи съзнаване разумността на Природата. Трябва да вярва човек в Цялото; трудно е да се дойде до това съзнание. Като нямаш връзка с Невидимия свят, мислиш, че си оставен на произвола. Веднъж един български свещеник ми бе разправил какво научил от Живата природа: седял си той под една круша, нещо прехвръкнало и се скрило под расото. Това било чучулига. Погледнал нагоре и видял сокол. Щом соколът изчезнал, чучулигата отлетяла. Извадил си урок: казал си, че тая чучулига е по-умна от него, защото при зор намерила расото му; и той при зор трябвало да търси убежище под крилото на Бога.
Както казах, корените на Вярата са в свръхсъзнанието, а външно се проявява като закон на ума. Вярата в Бога развива ума. Като вярваш, Божието благословение ще е върху теб. Докато правиш опит, ще вярваш и като завършиш опита, ще имаш знание. Значи най-първо трябва да имаш Вяра в Онзи, който е създал всичко, докато провериш, че нещата са верни. Вярата ще подготви Знанието.
Вярата е над Знанието. Тя е непоколебима сигурност, че има едно Висше съзнание, на което можем да уповаваме всякога. Вярата има връзка с Любовта. Колкото повече Любов имаш, толкова повече и Вяра имаш. Колкото повече обичаш един човек, толкова повече вярваш в него; и си имате пълно доверие, не може да се съмнявате един в друг, защото като го обичаш, и той има Вяра в теб. В този смисъл Вярата се употребява за измерване на Любовта. Вяра означава силата на Любовта. Колкото повече Знание имаш, толкова по-силна Вяра имаш. Значи Вярата е мярка и за степента на твоето Знание. Също така е мярка и за Истината. Значи Вярата е мярка за Любов, Мъдрост, Истина и Свобода.
Може да дойде в теб едно такова съмнение, че като си малко същество, Господ едва ли ще се занимава с теб. Ти ще си кажеш: „Бог еднакво гледа на големите и малките работи. За Него всички величини са еднакви.“
Човек, като дойде при Господа, ще каже: „Аз съм грешник, но зная, че Ти, Господи, със Своята сила и със Своята благост си по-голям от моите погрешки. Ще направя доброто, само ми дай условия.“ Ще покажеш смирение. В 51 Псалом се казва, че Бог живее в сърцето на смирените. Ще кажеш на Господа: „Аз знам, Господи, че няма да ме отхвърлиш!“ Вяра без Любов не може да има. Защото в какво ще вярваш? Ще вярваш в Любовта, понеже Бог е Любов. Вярата трябва да съдържа Интелигентност и Любов. Ако се свържеш със света на Любовта, Вярата лекува човека.
Бог живее във всеки човек дотолкова, доколкото той вярва в Него. Трябва да имате упование в Бога. Някой човек не е предвидил, че на пътя му ще дойдат мъчнотии; дойдат ли, той потърсва помощ отвън, но защо ли, когато помощта иде главно отвътре.
Един брат попита: „Някой казва, че който вярва в Бога, ще се обезличи.“
Не, този, който не вярва в Бога, ще се обезличи. Бог е, който прави човека личен, да има образ и подобие. Един човек, като греши, се обезличава. Да вярваме в това, което Бог е вложил в нашия ум, сърце и тяло и което е вложил в ума, сърцето и тялото на другите. Христос, като уповаваше на Себе си, уповаваше на това, което Отец е вложил в Него. Трябва да пазим този капитал, който Бог е вложил в нас.
Вяра, която калява ума, чувствата и волята, това е Вяра. Без Вяра не може да се угоди на Бога. Значи без силна воля, с която да служиш на Бога, без силни чувства и без силна мисъл, пълна със Светлина, не можеш да угодиш на Бога.
Когато човек мисли, че нещо не е уредено, че нещо не му достига, това е вярване, а не вяра. Вярата е работа за Бога. Човек да е винаги в молитвено състояние, това е вяра. Когато човек се моли три пъти на ден, това е вярване, а когато непрекъснато се намира в молитвено състояние, това е вяра.
Един брат каза: „Учителю, благодарим Ви. Вие ни дадохте упътвания за вътрешна работа. И това упътване ще ни служи не само за един ден, а за през вечността. Ние ще прилагаме това. Това е велико Откровение за нас.“
Вярващият е силен. Той радиира, от него излизат мощни енергии към всички посоки. Човекът на Вярата е антена, която възприема енергии от целия всемир. Вярата е възприемател, затова с Вяра стават работите. Възприемането става с Вярата, а Реалността иде след нея. Значи Вярата подразбира един процес на възприемане. И само при мъчнотии и страдания можеш да развиеш Вярата си.
Някой ме пита дали вярвам в Бога и аз му поднасям една хубава круша, изваждам и за мен една и му казвам: „Да станем сладки като тези круши.“ Ние вярваме само в това, което сме опитали. Защо някои имат силна Вяра? Това се основава на техния опит от миналото и днес идват с готов капитал. Обаче има неща, които все още не сме опитали, а са верни. Силата на човека стои в неговата Вяра.
Една сестра попита: „Каква трябва да бъде нашата Вяра?“
Детинска! Човек да благодари и за това, което ще стане, и за това, което не ще стане. И когато станат нещата, и когато не станат, всяко си има своята добра страна. Човек трябва да вярва, че в Природата има нещо по-разумно, отколкото сам разбира. Например вали дъжд, а ти си на планина и си мокър до кости, обаче това е едно благо за другите – влез в радостта на тревите, цветята и дърветата, които са чакали дни наред да завали.
Вярата да бъде чиста, като извор без утайка. Сега ни трябва тази Вяра, която ни учи да живеем. Щом се мъчиш, ти не живееш. Когато някой е скептик, тогава в него е настъпила нощ. За да усили Вярата си, човек трябва да работи. Ти имаш вяра, но когато умре баща ти, сестра ти, плачеш; тогава не е достатъчна вярата ти.
Има един закон: ако вярваш в това, което говориш, ти го предаваш. Когато човек има Вяра, помощта ще дойде отвсякъде, ще се уредят въпросите. В това отношение Вярата има магическа сила. Когато имаш Вяра без колебание, всички неща се реализират навреме. Вярата предшества постижението. Преди да са ти дали нещо, трябва да вярваш. Един войник, като отива на фронта, вярва, че ще остане жив и остава жив. Щом вярва и не се поколебава, куршумите няма да го ловят.
Една сестра каза: „Колко желая да отида на Мусала.“
Може да отидеш, стига да имаш Вяра. От друга страна, радвай се на онези, които ще отидат до Мусала. Това, в което човек вярва, ще го постигне. Това, в което се съмнява, се отлага. Човек трябва да се освободи от безверието. С Вяра в Бога всичко става. Да имате такава Вяра, която да е Божествен подтик за реализиране на нещата. Има нещо непостигнато, понеже не разбираш Божиите пътища. Вярата върви наедно с Любовта. Ако човек изпълни работите по закона на Любовта, тогава каквото попроси, ще му бъде. И трябва да разберат, че всичко, каквото вършат във външния свят, ще зависи от тяхната вътрешна Вяра.
* Ел-Шадай е хубава поляна на Витоша (намира се над Симеоново), наведена малко на юг, на източния край има скали, има и открито изворче, от което е направена чешма.
При един от разговорите Учителя казва: „…Бивакът ще се нарече Ел-Шадай, което значи Истинският свидетел.” (от книгата „Разговори на Ел Шадай“, записал Словото на Учителя Беинса Дуно Боян Боев, изд. „Бяло Братство“, София 2000),
„Това е стара дума, която ще намерите в Писанието. Коренът й е санскритски и се употребява и в еврейския език. „Ел-Шадай“ означава „Вратата на Бога“. Да, „Ел-Шадай“ бе вратата на Бога. Това бе мястото на един от входовете на Агарта на Витоша. При тази врата стоят ангели с меч и не допускат опорочаване, опошляване и извращение на това свято място. Те са пазачите на тази врата – в ръцете си държат мечове и се подчиняват на върховния пазител на този храм. Те се подчиняват и изпълняват Волята Му.“ (от книгата „Изгревът на Бялото Братство“, том 1, „Пее и свири, учи и живее“, откъс от „Как бе открит бивакът на Витоша“).
Източник:
Учителя Петър Дънов „Акордиране на човешката душа“, том 1
архив на Боян Боев
издателство „Бяло Братство“, София 2007 год.
