Лечителя Петър Димков препоръчваше задължително на всеки болен и здрав да „ползва щедрите енергии на природата“, да бъде в постоянен допир с тях. По-специално (самият той бе ревностен привърженик на това) – той възхваляваше разходките сред Природата – бавни, съсредоточени, наподобяващи размисъл и предразполaгащи към размисъл и благодарност, прекъсвани от време на време с „другаруване с някое дърво“.
Лечителя не пропускаше да напомни, че върху здравето и самочувствието на човека оказват благоприятно влияние само енергиите, предадени от съвсем здравите неплодни дървета, с нито един изсъхнал клон. Неплодните, т.е. тези, които „не отделят от енергията си, за да връзват и отглеждат плод“, могат да предоставят цялата си живителна енергия на нуждаещия се човек.
Кой човек е нуждаещ се? На практика всеки. Кога? Винаги. За колко време? Колкото е възможно повече.
В тази представа за преливане на живителни енергии – от дърветата (които са живи) към човека, който е жив и също витален, но не толкова, колкото Природата, всеки се движи сред океани от енергии, които извират и се излъчват отвред. Тези енергии въздействат, без човек да усеща. Неговият стремеж към тях е спонтанен.
Лечителя много пъти бе „коментирал“ традиционната поза на овчарите (както са възпети в народните песни) – облегнати на дърво и свирещи на свирка, на кавал.
„Дървото – не пропускаше да отбележи Лечителя – е било „диво“, неплодно и съвсем „здраво“. Тоест то е бликало от Природна енергия. Човек се облягал – това е едната велика полза. След това е свирил (едновременно), а това е другата душевна и душеспасителна полза… Струва си хубаво да размислим какво значи това.
Но не само дърветата излъчват живителни енергии. Практически те се излъчват отвред, те обливат непрекъснато човека, той се къпе в тях (ако е сред Природата, разбира се, а не в своя „циментов кафез“ – апартаментите, както ги иронизираше Лечителя). Енергия излъчва дори камъкът, който е бил грян от слънцето цял ден. Едно хубаво присядане привечер на такъв камък, още топъл, е велико благо за човека. И човек е знаел това, ползвал се е от него – почти инстинктивно.
Тези енергии се излъчват и от тревата. Децата знаят какво удоволствие е да легнеш на земята по гръб, с разперени ръце, „да се слееш“ с цялата земя. Тези енергии са част от всеобщата вселенска енергия, която милиарди години движи, създава и руши космическите тела и се проявява под различни форми.
Източник: „Петър Димков за живота без болести“, автор: Николай Андонов, издателство: ГЕЯ-ЛИБРИС
Следващи материали:
Лечебните сили на дърветата – 2ра част
Лечебните сили на дърветата – 3та част
