1. Опазването (развитието) на хармонията – когато се поддържа, не се изхабява енергията.
„Мъдрият човек подражава на небето и земята. Не се привързва към светски нрави и суети. Счита небето за свой баща, а земята за своя майка. Ин и Ян са неговата пътеводна линия. Четирите времена (сезоните) са неговия закон (спазвай промените в циклите). Когато хилядите неща изгубват този принцип, те загиват, а когато го следват – те живеят“
2. Опазване на Духа – каквото е в небето и земята, това е и в човека.
Глава = небе; крака = небе. Както на небето има 4 времена, така и човека има 4 крайника. В небето има 5 движения = 5-те първоелемента = 5 вътрешни органи в човека. В небето има вятър, студ и горещина, които причиняват на човека: вятъра – вътрешен вятър; дъжда – влага, покой; студа – сковаване; горещината – гняв.
„Най-главният орган е сърцето и в него живее духа.Ушите и очите са слънцето и луната, а кръвта и енергията – те са като дъжда и вятъра. Когато слънцето и луната нарушават формите на движението, получават се затъмнения, в резултат на които няма светлина. Когато вятъра и дъжда не съответстват на своите сезони (на принципите на движение), те носят вреди и смърт (болести). Затова опазвай яснотата и сиянието на слънцето и луната. Нима е възможно да се напрягат дълго ушите и очите постоянно; да безпокоиш енергията и духа си непрекъснато? Затова мъдрецът опазва духа си вътре и така не греши (не хаби сили чрез желания за информация, която е маловажна).“
3. Опазване на енергията
Кръвта и енергията са най-жизнената част на човека. Ако са концентрирани в тялото (не излизат навън), гърдите и корема (тялото) са пълни (здрави), желанията са малко, ушите и очите са в прекрасно състояние (зрението и слуха са ясни), енергията и концентрацията не се разсейват. В този момент човек слуша и може да чуе всичко. Ако си в покой, всичко виждаш; това, което вършиш, го вършиш успешно. В хармония и покой мъдрецът намалява привързаността и желанията си. Когато енергията (дзин) и духа се опазват вътре, формата и тялото не се изхабяват, защото желанията разрушават енергията; любовта и ненавистта (чувствата) уморяват човешкото сърце. Човек не умее да доживее докрай годините, отпуснати му от небето, поради стремежа да изживее светския си живот.
„Когато те унизяват, не трябва да негодуваш. Ако те превъзнасят – не се радвай“ – Лао Дзъ.
4. Опазване на Цялото, на Истината, на връзките с Природата
Ако човек не придава важност на хилядите неща, в сърцето не възникват заблуждения. Ако равнозначно се отнасяш към смъртта и живота, в съзнанието ти няма страх. Ако виждаш общото във всички промени и трансформации, тогава яснотата ти не ще се помрачи. Затова Постигналият ДАО върви по пътища (път на мисълта), където няма застави, препятствия.
5. Опазване на простотата
„Човек, жаден за уважение и власт, за богатство и изгода, е низък. Мъдрият яде толкова, колкото му е нужно, за да запълни пустотата и да набира енергия. Той регулира чувствата си, отказвайки се от излишества и не жадува да натрупа много. Той прочиства очите си, като не вижда, успокоява ушите си, като не слуша, подчинява си сърцето, като не размишлява, не безпокои духа си, като отхвърля новините, знанията (ненужните). Така опазва простотата (естествената си същност).“
6. Опазване на промените (в чувства, външни, вътрешни)
Трябва да се владее изкуството за управляване на сърцето, което се изразява в хармония, постигната чрез меко отношение (мярка във всичко, движение според ситуациите, използване на природните блага без изгода).
7. Опазване на Чистотата
„Човек получава своята енергия от небето. Очите и ушите се напълват с гласове и цветове. Устата и носът се изпълват с аромати и зловония. Кожата и мускулите приемат студ и горещина, а възможността е една – или смърт, или живот“. (Можеш да станеш благороден или човек с низки мисли и чувства).“ Духът е източник на познанието. Ако духът е чист, тогава съзнанието ще е ясно. А съзнанието (духа) живее в сърцето. Затова, ако в съзнанието има справедливост, сърцето е спокойно. Хората не се оглеждат в бързо течаща вода, а се оглеждат в прозрачен тих водоем, защото там водата е чиста и прозрачна. Затова, ако духът е чист, съзнанието и вниманието ще са спокойни и човек ще е способен правилно да определя характера на нещата (правилно или не, вярно или не и т.н.). Когато духът е чист, привързаността и желанията няма да се завладяват“.
„Постигайки цялото (цялостно мислене), подобрявайки своите способности и достижения, достигаш до прозрачно възприятие. Нищо не ще те въведе в заблуждение.“
8. Опазване на пълнотата (естествената същност)
„Ако в поднебесната (земята) се натрупат прекалено много вещи, енергията ще бъде в излишък. Стремежите на хората лесно ще клонят към възгордяване. В голям мащаб това се проявява в използването на оръжие и агресия, а в малкото се проявява в кичене и презрителност. Това може да се сравни с ураганен вятър или проливен дъжд, които не се задържат дълго. Мъдрият затова запазва единството (пълнотата) през цялото време. И ако ти се падне да придобиеш максимална известност и власт, не се отнасяй към себе си несериозно, защото бързо ще паднеш. Силният, високият връх е смъртта. Напълването до крайност води до гибел. Мъдрият дори да се издигне в обществото, гледа да се съхрани вътрешно (не ламти за още).“
9. Опазване на пустотата и мекотата
„Мъдрият се затваря с Ин и се отваря с Ян (движи се с циклите на Природата). Така е способен да дойде в състояние на отсъствие на радост (външно). В такова състояние няма нищо, което да не те радва. Така, достигайки радост отвътре, не обръщаш внимание на външното. Овладяването на сърцето (чувствата) се състои в това, че привързаността, желанията, любовта, ненавистта отсъстват (вече не ти пречат – те са външни чувства). Така всичко външно не ти влияе.
Автор: Д-р Ван Циенцюн
