„ … определящото предимство на гладолечението беше това, че то не само оказваше единственото лечение на някои заболявания, при които ортодоксалната медицина все още няма начини на лечение, но се явява и като чисто природна безлекарствена терапия.
По това време за мен се изясни още един въпрос, че съществуват
ДВА ВИДА МЕДИЦИНА.
Едната беше тази, която познавах до този момент и с която бях лекувана години наред – установена като традиционна, действаща с медикаменти и насочена срещу причинителите на болестите – микроби и вируси, въздействаща локално върху болния орган, често вземаща форма на чисто симптоматично лечение.
Другата, с която за пръв път се запознах, беше природосъобразната биологична медицина, изключваща медикаментите и насочена главно към цялостно лечение на тялото. Тя прочистваше тъканите, събуждаше дремещите у човека скрити жизнени резерви и създаваше непоносими условия за съществуването на всякакъв вид агресори – вируси и микроби, действаше като общооздравяваща система.
КАК СТИГНАХ ДО МОЯТА ПЛОДОВО – ЧАЕНА РАЗТОВАРИТЕЛНА СИСТЕМА
Първото ми запознанство с гладолечението беше в неговата строга класическа форма. При тежките ми заболявания (туберкулоза на белите дробове, цироза на черния дроб, миокардит, язва на дванадесетопръстника и още много други) кризите бяха неизбежни. И тъй като в нашата страна нямаше лекари, специалисти в тази област, а нямаше и клиника, където би било уместно да бъда лекувана, аз изпаднах в затруднено положение.
Но въпреки всички тези трудности аз нямах избор и борбата трябваше да продължи.
Битовите ми условия бяха лоши, обкръжението ми – без разбиране по проблема.
Трудните моменти, които преживях, грешките, които допуснах от незнание, и безизходното ми положение караха мисълта ми да работи непрекъснато и да търси път към спасението. Още повече че авторите смятаха лечението с глад за противопоказно на туберкулозата и цирозата на черния дроб.
По-късно научих за омекотените форми на гладуване, но те се оказаха неприложими за мен. През цялото това време не е минавал и ден, без да продължавам да обмислям пътя за спасението си. Аз съзнавах, че състоянието ми беше тежко и за да се справя, трябваше да имам по-солидни знания. Започнах да си доставям книги от чужбина на всички езици, които превеждах и изучавах. Непрекъснатото експериментирах върху себе си и върху моите приятели-сътрудници.
Същевременно въпреки все още малките ми и ограничени познания по проблема, допусканите грешки и лутания, здравето ми започна да се подобрява. Същевременно се вглеждах и в хората около мен. Болните бяха много. Млади хора влачеха с години бремето на тежки хронични заболявания със следи на израждания и пълнеха болничните заведения.
Хората боледуваха и се лекуваха с години. Пред мен стоеше парадоксалното положение на цивилизования човек с неговата огромна култура, обширни познания в науката, но лишен от щастливия живот на здравия човек. Докато обикалях болници и санаториуми, аз станах свидетел как прекрасни, талантливи и цветущи в своята младост хора умираха. Самата аз загубих свидни и непрежалими приятели, нестигнали дори до 25-годишна възраст, жадни за живот…
С опознаване на различните варианти и начини на гладолечението започнах да обмислям лека и омекотена форма, приспособена към вкуса на нашия народ и възможностите на нашата страна, приложима без необходимост от отпуски, клинична обстановка и без да се променя начинът на живот, воден до този момент, с всички професионални и битови задължения. За откриване на клиника в нашата страна все още не можеше да се мисли.
Изпробваните омекотени системи на Аре Веерланд, Алма Нилсън и Норман Уокър с ползване на зеленчукови бульони и сокове се оказаха неподходящи и неприемливи за българина, а и не дадоха задоволителен резултат.
През това време на лутания, наблюдения и търсения пътя към здравето аз си дадох сметка, че буквално спасих своя живот и подобрих състоянието си при тежки битови условия.
Това ме доведе до извода, че щом аз с безнадеждното си състояние, лекувано безрезултатно с години наред, получих подобрение с почти самонадеяно гладуване, значи това е постижимо и за всички останали.
Все още продължаваше да ме занимава въпросът за лошото състояние на нашия народ с непрекъснато увеличаващия се брой на хроничните заболявания.. Нашата младеж – с отслабнал силов потенциал, с лабилна психофизическа форма и намалена работоспособност, се оказа съвсем непригодна за по-суровия начин на живот. И именно това ме задължаваше да продължавам експериментите си с гладолечението, търсейки леко поносима и резултатна форма, която не изисква постелен режим, вземане на специални отпуски и болнични, а лечението да върви с текущото темпо на живота.
Силно ме впечатли изказването на Хипократ, което ме накара дълбоко да се замисля: „Храната трябва да бъде вашето лекарство и лекарството -вашата храна.“ Ако има действително храна, която може да бъде приета като лекарство – първото място се пада на плодовете. При много от лекарите-практици те присъстват във вид на сокове. За мен това е неприемливо, тъй като векове наред човешкият организъм се е пригодил към цялостното им използване. Още повече че с минаването на плодовете през сокоизстисквачката сокът лесно се окислява, а от допира с металическите части плодът губи своята биологична интегралност.
Взех предвид и изказването на големия руски учен И. Павлов, че полезно е това, което е приятно и вкусно, а не това, което се смята за калорично. Българският народ винаги е обичал и предпочитал плодовете.
През дългите години на моето лутане и изследователска работа ме заинтригува един факт, който бях забелязала относно ползването на плодовете. Хората, чието детство бе протекло на село при изобилие на плодове, бяха с добре оформени скелетни кости, мускулатура и най-важното – с добър запас от сили и жизненост, съхранени и в напреднала възраст, дори и при вече развити болестни състояния.
Дори и при тежки положения при тях се запазваше някаква виталност и депресиите и психическите смущения бяха рядкост. Като деца те не са били заставяни непременно да ядат готвена храна, месо и млечни произведения. Избирали са сами храната си и първото, на което са могли да разчитат и към което са се стремели, са били плодовете от дворните дръвчета и хлябът. Тази неизчерпаема, съхранена още от детските години виталност, им е помагала като възрастни да устоят на несгодите и да преодоляват болестните състояния с лекота. Еволюцията на човека се е осъществила с ползването на плодовете във вида, в който ги дава самата МАЙКА-ПРИРОДА.
Разнообразието и изобилието на плодовете, които се раждат на нашата земя, е изключително голямо. Дори зиме разполагаме с най-хубавите сортове ябълки и круши. Решаващо за мен беше, че те са и лесно усвоима храна. Отчитайки използването на плодовете в техния цялостен вид, като предпочитани пред соковете от тях, за мен те се превърнаха в основна съставка на моята омекотена форма на гладуване.
Тъй като плодовете трябва да се сдъвкват, аз си дадох сметка и се съобразих с този изключително важен момент. С отделянето на слюнката се оказа, че се отделят и ценни лечебни компоненти. С дъвкането същевременно става трениране на зъбните и устните тъкани и нерви.
Действайки освежаващо на цялата устна кухина, то активизира зъбните нерви, като упражнява и цялостно въздействие върху организма, в който всичко е свързано. Оказа се също, че дъвкането влияе пряко на перисталтиката на червата, която може да стане четири пъти по-активна, с което съдейства за оздравителните процеси на стомашно-чревния тракт.
Второто нещо, към което се насочих, бяха билковите чайове. Това, което ме накара да се ориентирам към тях, беше старата традиция у нашия народ – при настинки и други болестни неразположения да се остава на топъл билков чай. Давах си сметка и за богатия им биологичен заряд от витамини, соли, микроелементи, слънчева енергия и пр. – сериозна необходимост за един боледуващ организъм. За подслаждане на чая не се ползва захар или захарин, а мед – чист природен продукт. Същото се отнася и за билките, които растат, отглеждани от самата природа, без наторяване и пръскане.
Плодовете, топличките чайове, медът – всички те, признати с целебната си сила, оформиха моята система. Своята собствена аптечка аз подредих с „лекарствата“ на природата. Включени в дозирани количества, те омекотяваха строгата форма на гласуването – то ставаше леко поносимо и във възможностите на всеки. Често ми се възразява, че това не е гладуване, тъй като се приема „храна“. И това възражение се прави от хора с фанатична и консервативна мисъл, лишени от широта на мисълта, за които съществува само възприетият от тях шаблон, в случая строгата форма на гладуване.
Лошо и пакостно е човек да е фанатик, защото нито науката, нито животът се крепят на шаблони. С включване на около 1/2 кг плодове и на билков чай не може да се говори за нахранване. Постигната е омекотена форма на глада.
При провеждане на дните на плодово-чайната разтоварителна система се развиват всички характерни фази на гладуването: теглото интензивно спада, езикът се облага с бяла наслойка, с напредване на дните на гладуване се появява характерният дъх на ацетон, като през това време тече и лечебният процес, както би се получило при строгата форма на гладуване. Автолизата ( саморазграждането ), характерно за гладуването, се развива, а щом има автолиза – има и гладуване на организма. Естествено до това окончателно оформяне на плодово-чайната система не се стигна така лесно и бързо. Това бяха години на работа, наблюдение, експериментиране и непрекъсната мисловна дейност. Аз трябваше да убедя най-напред себе си. Експериментите отнемаха много време, а и напрежение, но накрая успях не само да установя, но и да докажа, че фазите и резултатите при строгата форма на гладуване напълно се покриват с новата омекотена форма.
Бях постигнала това, към което се стремях —лечение леко, възприемащо се от всекиго с охота и по силите на всеки. Малките пречки обикновено бяха от рода на възражения относно суровите плодове, защото лекуващият им лекар им бил забранил консумацията в суров вид, поради наличието на гастрит, колит или нещо подобно. За мен това звучеше парадоксално, тъй като вече е известно колко важен дял заемат плодовете в дневния рацион на човека, и то именно в сурово състояние. Но тази малка бариера лесно бе преодоляна и за учудване на болните стомахът им оздравяваше. Провежданите курсове с череши, черници, вишни, круши, ябълки, праскови, дини, грозде и пр. се съпровождаха с чувство на приятност и само за дни някакво носено с години, а понякога и с десетилетия хронично заболяване даваше първите си признаци на оздравяване.
Оказа се, че плодово-чаеният разтоварителен режим е единственото лечение при голям брой хронични заболявания. С напредването на експерименталната работа и сега все още списъкът на излекуваните болни продължава да се увеличава.
За плодово-чаения разтоварителен режим, обявен за национално постижение, заслугата не е само моя, а и на моите съмишленици и пациенти.
Българинът, със своя буден дух и тънка интелигентност, с интерес приема всичко ново, дори това да е свързано с рискове.“
Източник:
Лидия Ковачева „Гладът – приятел и лекарство“
Издателство „Гуторанов и син“, София, 2003 год.
Свързани материали:
Практика на плодово-чаения разтоварителен режим
Захранване след плодово-чаения режим
