
Приготвянето на хляб е прекрасно изживяване – не отнема много време, знаете какви продукти влагате, изпълвате го с енергия и Любов, а след това ви носи здраве и наслада, когато го ядете 🙂 Масово продавания хляб е пълен с набухватели, консерванти, брашна без хранителна стойност, често се пакетира леко топъл и се запарва в плика, а на вкус е като гъба (за чинии …), изпълва корема с маса, без да дава нищо ценно на организма. Отделете 2 (или 3) пъти в седмицата, за да правите хляб. Съвсем скоро ще разберете, че не е нужно много време за месенето и опичането, а като резултат ще имате истински хранителен хляб.
В рецептата, която искам да ви представя съм използвала сода, а брашната са безглутенови, така че е подходящ и за хора с непоносимост към глутена.
Необходими продукти:
Сухи съставки:
1 с.л. (равна) сода за хляб
1 ч.л. хималайска сол
½ ч.л. кафява захар (може и без нея)
брашна:
– 400 гр. нахутено брашно
– 70 гр. сусамово брашно
– 30 гр. елдено брашно
подправки:
– 2 с.л. босилек
80 гр. тиквено семе
Течни съставки:
1 ½ с.л. лимонов сок или чист ябълков оцет
350-380 мл. топла вода
За намазването на питките – преди изпичането, може да използвате чиста топла вода, с която да намажете леко преди изпичането вече оформените питки.
Начин на приготвяне:
Пресейте брашното и към него добавете содата, солта, захарта, тиквените семки и босилека. В отделен съд изсипете течните съставки – лимоновия сок (или ябълковия оцет) и водата, и разбъркайте добре. Направете кладенче в сухата смес и изсипете течната (на няколко пъти). А друг вариант е към содата да добавите водата и лимоновия сок и тогава тази течност да я прибавите към всички останали продукти. Омесете добре и разделете тестото на части от по 100 гр., направете топчици, намажете ги с олио и леко ги сплескайте. Обикновено се получават 9 питки, като няма нужда да оставяте голямо разстояние между тях, защото почти няма да набухнат. Питките нямат нужда от втасване, а пекат се при предварително загрята фурна на 180°С за около 35 мин. А още по-добре е да ги разстелете на тънък пласт (или да ги оформите като тънки питки) в тава и да ги изпечете при температура от 100-120° С за около 1 ч. По този начин полезните вещества от продуктите ще се запазят и ще ви изпълнят със сила, живот и здраве. Ако не искате питките да са с твърда коричка, може след опичането да ги напръскате леко с вода и да ги покриете с кърпа.
Безглутеновият хляб не бухва, както пшеничния например, така че не очаквайте да увеличи много обема си по време на изпичането. Хлябът се получава плътен, изключително хранителен и засищащ. Може да съхранявате питките завити в кърпа, като така се запазват до седмица.
Преди няколко дни направих хлебчетата за първи път, толкова са вкусни и хранителни, че веднага си ги прибавям към „списъка“ с любими храни. Благодаря за хубавате рецепта ! А можеш ли да споделиш от къде се снабдяваш с брашна ?
Много се радвам, че са ти харесали 🙂
Kami,
ako sloja sodata v ozeta i vodata? Poslednite mi hleb4eta osezaemo miri6eha na soda.
Извинявай за забавянето с отговора 🙂
Не бих ти препоръчала да смесваш содата с оцета, защото по този начин се дезактивира много бързо содата, за това се прави разделяне на сухите съставки (брашно, подправки, ядки семена, сода, зеленчуци, …) и течните (водата с оцета). А силния вкус и миризма на сода най-често се получават, когато се сложи повечко сода (за 500-600 гр. брашно слагам 1 равна с.л. сода, иначе започва да се усеща). Може по-силната миризма на сода да е била и заради брашното (брашната), които си използвала, защото при някои брашна или комбинации от брашна може содения мирис/вкус да изпъква повече.
Например, когато се добавя коприва на прах също трябва да се внимава с количеството (за 500-600 гр. брашно да се слага 1 равна с.л. или даже малко по-малко), защото засилва содения вкус и най-вероятно няма да се хареса на всеки.
🙂
Kami,
napravih nahutenite hleb4eta.Stanaha mnogo vkusni.Blagodarya ti za 4udesnata rezepta!
ive
Благодаря ти 🙂
На мен много ми харесват, защото са плътни и хранителни – на едно ядене мога да изям 1 или максимум 2 питки. А аромата на домашен хляб … той трябва да се усети, не може да се опише 🙂
Много вкусно си го описала 🙂
А тази рецепта…една от онези ли е 🙁
Не, не е от „онези“ 🙂 Тази е новичка и е изпълнена с нова доза Любов … 🙂