Бих искала да споделя с вас две притчи за силата и способността да сме глухи, когато ни казват, че нещо е невъзможно. Бъдете смели и мечтайте …. бъдете силни и търпеливи … и вашите разумни и добри желания ще се реализират … а ако не стане това, което сте очаквали, то или моментът не е подходящ или това, което искате няма да ви донесе дълготрайно щастие и няма да помогне в развитието ви нагоре!
Всички от ранно детство знаем, че това или онова е невъзможно. Но все се намира профан, който да не го знае (бел.ред. – или е глух за коментарите на другите, както е в притчите). Той и прави откритието!
Aйнщайн
ПРИТЧА ЗА ЖАБАТА, КОЯТО ДОСТИГНАЛА ДО ЧИСТОТО ЕЗЕРО
Събрали се няколко жаби и разговаряли.
– Колко жалко, че живеем в такова малко блато! – изквакала една от тях.- Виж, ако се преместим в съседното, там е значително по-добре.
– Чувала съм, че високо в планината има чудесно място – голямо езеро, чист въздух и никакви момчета-хулигани – замечтано изквакала втора.
– Много важно! – опонирала голяма жаба. – И без това не можете да се измъкнете оттук! Никога няма да стигнете дотам!
– Защо да не можем? – възмутила се мечтателката. – Ние, жабите можем всичко! Нали, приятели! Хайде да докажем на тази злонамерена жаба, че можем да покорим планината!
– Хайде! Хайде! Да се преместим в голямото, чисто езеро! – заквакал жабешкият хор.
На другата сутрин пътешествениците тръгнали на път. Всички, които останали в блатото, завикали в един глас:
– Къде отивате? Това е невъзможно! Никога няма да стигнете до голямото, чисто езеро! Най-добре е да стоиш в собственото си блато!
Но ентусиазираните жаби поели към планината. Вървели няколко дни. Пътят бил труден и те изнемогвали. Една по една силите ги напускали и те се отказвали от целта си и се връщали обратно. Само една жаба стигнала до голямото, чисто езеро. Заселила се в него и заживяла чудесно.
Защо точно тя стигнала до целта? Може би е била по-силна от другите?
Нищо подобно! Просто тя била глуха и не чула думата: „Невъзможно!“
ПРИТЧА ЗА ЖАБКАТА И ВИСОКОТО ДЪРВО
Имало едно време, една група малки жаби …
… веднъж те решили да си направят състезание, коя от тях ще се изкачи първа до върха на най-високото дърво в гората. Разчуло се навред за необичайната надпревара и отвсякъде заприиждали любопитни животни. В уречения ден и час, при равен старт, всички малки жаби се закатерили нагоре по стъблото.
Изминали 15 метра, и ето че вече част от жабите се били предали. Развръзката се засилила, скептицизмът също. Все по-малка била надеждата на публиката, че някой ще се добере до върха. Но ето! Стволът бил преполовен, участниците уредели двойно, умората се засилила. Въздухът се напоил от репликата – „Te няма да успеят!”
Финалът се заформил между три жаби. „Няма да успеят !” – повтаряла публиката. Отпаднала една, после още една жаба. Останала Последната.
Вълна от „Тя няма да успее” отекнала за финален път. Най- сетне силната малка последна жабка стигнала върха.
И знаете ли защо … защото тя не можела да чуе отрицанието.
… Победителката била глуха.
