Това е една от най-тайнствените страници в учението на Лечителя. На пръстта от прясна къртичина той приписваше особено, незаменимо въздействие при лечение на рак.
Това не е въздействие на „обикновена“ енергия, защото по принцип тя не може да бъде изчерпана, това би променило същността на лечебната материя. Въпросът е в това, че пръстта от прясна къртичина съдържа „още нещо“ – извънредно важно, съчетаващо се с целебните енергии и въздействащо по несравним начин.
Какво е това нещо?
„Къртицата – обясни веднъж Лечителя – е чудна животинка. Една от най-чудните в природата, където всичко е чудо … Тя е голяма колкото една мишка – стотина грама! – а може за един лен да изяде червеи с обща тежест един-два пъти по-голяма от самата нея. При това тя изравя под земята ходове и изрива пръст стократно повече от самата себе си. Като се вземат предвид съотношението между тялото на това странно животинче и извършената от него работа, човек не може да не остане поразен. Ако къртицата беше голяма колкото слон, на земята и във вселената едва ли би се намерило подобно чудо. Енергия колкото у един вулкан … Основателно е да се допусне, че нещо от тази учудваща, особена енергия се „препредава“ на изровената от къртицата пръст.“
Двойно зареждане с енергия! Веднъж – енергията, която се съдържа в пръстта поначало, и втори път – енергията, която се проявява при изриването на пръстта от къртицата и която „попива“ в пръстта, където остава „жива“ още две седмици.
Но каква енергия е това?
Трябва да се припомни, че Лечителя употребяваше думата „енергия“, за да означи нещо по-голямо и по-сложно, отколкото е прието да се означава с нея. Енергия – това е кинетичната и потенциалната възможност за въздействие върху всичко, могъщ вътрешен заряд, който изразява самата същност (преди всичко живота) на дадена материя – същество, обект.
Пръстта, която къртицата е изровила от плътта на земята, е „осенена“ от грандиозното усилие на тази дребна животинка. Следователно към тази пръст са се прибавили специфични, несравними енергии.
Без да осъзнаваме тяхната същност, ние се възползваме от тях.
В рецептите за лекуване на рака (особено на стомаха, хранопровода, червата) Лечителя препоръчваше да се взема пръст от току-що изровена къртичина. Ако не е суха, трябва да се изсуши. Ако е студена – да се стопли. С нея се покрива колкото може по-голяма част от корема, като се използват подложки от хартия и плат и пръстта се „привързва“ достатъчно стабилно, за да може да остане дълго в това положение независимо от движенията на болния.
Лечителя бе установил, че тази пръст е „лековита“ до 14 дни и поради това препоръчваше след този период да се подменя.
Цялата процедура около набавянето, приготвянето, полагането, прикрепянето на тази пръст изисква толкова усилия, такава „съсредоточеност“, че може да се заподозре някакво хипнотично или самохипнотично въздействие, което стимулира истинските лечебни възможности на пръстта.
Възможно ли е това?
Напълно, дори е неизбежно. Но то не променя същността на феномена. Напротив – помага му да въздейства. Нещо повече, ако самовнушението липсва, лечението се проваля.
В своите прорицания Лечителя „дозираше“ лечебността на билките, растенията, веществата, както и на пръстта от прясна къртичина. „Ако болният иска да оздравее – неведнъж изтъкваше той, – това са 95% от успеха на лечението.“ Следователно прославените билки, лечебните вещества колкото и да се чудодейни и незаменими, не могат да направят нищо повече „от 5%“.
Лечителя цял живот се придържаше към тази оценка за съотношението на лечебните фактори, в процеса на което и да е лечение.
Той с нескрито вълнение говореше за лечебните енергии, заложени в пръстта: от нея сме произлезли, в нея се връщаме, а в този интервал тя прави всичко, за да живеем, както повелява Върховният разум.
Източник: „Петър Димков за живота без болести“, автор: Николай Андонов, издателство: ГЕЯ-ЛИБРИС
