Лао Дзъ казваше: От най-древни времена мъдреците са се стремили да вършат добро, дори и в най-незначителните дреболии. Не оставяли непоправена дори и най-малката грешка.
Ако постъпваш по такъв начин, може да се каже че ти приемаш лекарство.
Съществуват сто вида такива лекарства:
01. Да спазваш ритуала в движението и покоя – това е лекарство.
02. Податливост на тялото и доброта в сърцето – това е лекарство.
03. Широта на поведението и доброта в сърцето – това е лекарство.
04. Да спазваш мярка във всичко – това е лекарство.
05. Да откажеш изгодата, заради чувство за дълг – това е лекарство.
06. Да не взимаш повече, отколкото ти се полага – това е лекарство.
07. Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки плътските съблазни – това е лекарство.
08. Да избавиш от желания сърцето си – това е лекарство.
09. Въпреки неприязънта да проявяваш любов – това е лекарство.
10. Да се стремиш към разумно използване на всичко – това е лекарство.
11. Да желаеш щастие за хората – това е лекарство.
12. Да спасяваш в беда и да помагаш в трудности – това е лекарство.
13. Да превъзпитаваш глупавите и наивните – това е лекарство.
14. Да призоваваш за промяна склонните към смут – това е лекарство.
15. Да предпазваш и увещаваш младите и незрелите – това е лекарство.
16. Да наставляваш и просвещаваш заблудените и грешните – това е лекарство.
17. Да помагаш на старите и немощните – това е лекарство.
18. Да използваш силата си за да помагаш на хората – това е лекарство.
19. Да съчувстваш на изоставените и да съжаляваш самотните – това е лекарство.
20. Да бъдеш милостив към бедните и да помагаш на просещите подаяние – това е лекарство.
21. Заемайки високо положение да служиш на плебеите – това е лекарство.
22. Да бъдеш скромен и отстъпчив в словата си – това е лекарство.
23. Към по-младшите по ранг да се отнасяш с почит и уважение – това е лекарство.
24. Да не изискваш връщане на стари дългове – това е лекарство.
25. Да бъдеш способен на истинско съчувствие – това е лекарство.
26. Да бъдеш правдив в словата си и да запазваш искреността и доверието си – това е лекарство.
27. Да се стремиш към прямота и да избягваш шикалкавенето – това е лекарство.
28. Да не спориш, кой е прав и кой виновен – това е лекарство.
29. Да не реагираш грубо, сблъсквайки се с агресия – това е лекарство.
30. Да не таиш злоба, претърпявайки обида – това е лекарство.
31. Да избягваш злото и да се стремиш към доброто – това е лекарство.
32. Да се откажеш от най-доброто и да вземеш най-лошото – това е лекарство.
33. Да се откажеш от най-голямото и да вземеш май-малкото – това е лекарство.
34. Да погледнеш критично на себе си при среща с мъдрец – това е лекарство.
35. Да не се изтъкваш, поставяйки се на показ – това е лекарство.
36. Да избираш за себе си най-трудното, отказвайки се от заслуги – това е лекарство.
37. Да не самоизтъкваш добродетелите си – това е лекарство.
38. Да не премълчаваш заслугите на другите – това е лекарство.
39. Да не се оплакваш от трудности – това е лекарство.
40. Да прикриеш тайното зло – това е лекарство.
41. Да бъдеш богат и да даваш на бедните – това е лекарство.
42. Да напредваш и да се възвисяваш, контролирайки себе си – това е лекарство.
43. Да си беден и да не досаждаш на другите – това е лекарство.
44. Да не преувеличаваш ролята си – това е лекарство.
45. Да се отнасяш добре към чуждите успехи – това е лекарство.
46. Да не таиш корист – това е лекарство.
47. Да съзерцаваш себе си и при получаване и при загуба – това е лекарство.
48. Да твориш милосърдие с тайна добродетел – това е лекарство.
49. Да не ругаеш и да не обиждаш никое живо същество – това е лекарство.
50. Да не обсъждаш другите хора – това е лекарство.
51. Благите слова и добрите речи – това е лекарство.
52. Да обвиняваш себе си за своите беди и болести – това е лекарство.
53. Да не се отклоняваш от трудностите – това е лекарство.
54. Да не се надяваш на награда, правейки добро – това е лекарство.
55. Да не ругаеш домашните животни – това е лекарство.
56. Да пожелаваш на хората изпълнение на желанията им – това е лекарство.
57. Да успокояваш сърцето си стремейки се към манастир – това е лекарство.
58. Да успокояваш умът си и да постигаш спокойствие в сърцето си – това е лекарство.
59. Да не помниш старите злини – това е лекарство.
60. Да се избавиш от злото и да изправиш заблужденията си – това е лекарство.
61. Да се стремиш към промяна, вслушвайки се в съветите – това е лекарство.
62. Да не се намесваш в чужди дела – това е лекарство.
63. Да бъдеш сдържан при гняв и раздразнение – това е лекарство.
64. Да разсейваш мислите си – това е лекарство.
65. Да почиташ старците – това е лекарство.
66. Да се самонаблюдаваш критично, дори и зад затворена врата – това е лекарство.
67. Да възпитаваш в себе си синовна почтителност – това е лекарство.
68. Да изкореняваш злото и да поощряваш доброто – това е лекарство.
69. Да бъдеш доволен от съдбата, спазвайки душевна чистота и честност – това е лекарство.
70. Да съхраняваш верността си, помагайки на хората – това е лекарство.
71. Да помагаш по време на стихийни бедствия – това е лекарство.
72. Да се бориш с подозрителността си – това е лекарство.
73. Да бъдеш добър и приветлив към хората, бидейки в безметежност и покой – това е лекарство.
74. Да почиташ и уважаваш писанията на мъдреците – това е лекарство.
75. Да мислиш за божественото и да помниш Пътя – това е лекарство.
76. Да разпространяваш мъдрост – това е лекарство.
77. Да не обръщаш внимание на умората, вършейки важно дело – това е лекарство.
78. Да почиташ Небето и да уважаваш Земята – това е лекарство.
79. Да оказваш почит на трите светила – това е лекарство.
80. В отсъствие на стремежи да съхраняваш безметежността на покоя – това е лекарство.
81. Да бъдеш доброжелателен и сговорчив – това е лекарство.
82. Да не се стремиш да натрупаш богатство – това е лекарство.
83. Да не нарушаваш заповедите и забраните – това е лекарство.
84. Да притежаваш честност и безкористност – това е лекарство.
85. Да не задуваш за богатства – това е лекарство.
86. Да ти е празна каруцата, и да помогнеш на този, който е с багаж – това е лекарство.
87. Да критикуваш прямо, съхранявайки верността – това е лекарство.
88. Да се радваш на това, че друг човек притежава Сила – това е лекарство.
89. Да споделиш от своето с несретниците – това е лекарство.
90. Да пренеса тежестта на старика – това е лекарство.
91. Да се избавиш от емоциите – това е лекарство.
92. Да бъдеш добър в сърцето си – това е лекарство.
93. Да се стремиш да подбуждаш хората към доброта – това е лекарство.
94. Да бъдеш милосърден, имайки богатство – това е лекарство.
95. Ползвайки се от високото си положение, да правиш добри дела – това е лекарство.
96. Да се откажеш от привързаност – това е лекарство.
97. Да бъдеш отзивчив в мислите си – това е лекарство.
98. Да притежаваш вяра и доверчивост – това е лекарство.
99. Да бъдеш скромен и отстъпчив – това е лекарство.
100. Да се избавиш от съмненията си – това е лекарство.
Лао Дзъ казваше: Та, това са стоте лекарства. Нали болестта възниква у човека във връзка с грешките и греховете, които той извършва без да осъзнава и да вижда причините. Те са в питието, храната, вятъра, студа, топлината и диханието Ци, които са непосредствените възбудители на болестта.
Във връзка с това, че човек нарушава правилата и противоречи на истината, духът Шън достига до такова състояние, когато душата Хун изчезва, а душата По загива. Когато тях ги няма в телесната форма, плътта и мускулите стават така пусти, че семето и диханието не се задържат в тях.
Ето защо външното въздействие на вятъра, студа и болестотворното дихание Ци са способни да поразят организма. Ето защо човекът на Мъдростта, дори и да пребивава в уединение и отшелничество не се осмелява да върши неправда. Заемайки високо обществено положение, той не се стреми към изгода.
Задоволява се според потребностите на тялото си и се храни според нуждите на организма. Дори и да е богат и знатен човек, той контролира своите желания, а бидейки беден и отхвърлен – не се осмелява да нарушава заповедите.
Ето защо нищо външно не му нанася вреда и нищо вътрешно не му причинява болести.
