ПРАКТИКА НА ПЛОДОВО-ЧАEНИЯ РАЗТОВАРИТЕЛЕН РЕЖИМ
откъс от книгата на Лидия Ковачева – „Гладът – приятел и лекарство“
„Много съществено е да се разбере, че за да се поддържа естествената здрава форма на тялото, разтоварителните дни трябва активно да бъдат включени в живота на цивилизования човек като водещ дял в неговата профилактична програма и като лечение.
Отдалечен от своята нормална природна среда и заобиколен от многобройни агресивни рискови фактори, ако човекът не се замисли сериозно да им се противопостави, не само болестите ще продължават да се увеличават, но ще се стигне до дегенеративно израждане на човешката общност.
Не бива да си затваряме очите и да отминаваме налагащия се факт – тежкото здравословно състояние на нашия народ, вечно „уморената“ младеж и децата с вече сериозни и тежки хронични заболявания. И дали причината на тази нерадостна картина са само обективните външни фактори, както обикновено се мисли? Не е ли крайно време всеки от нас да се разтревожи за личните си грешки и пропуски в храненето и в целия си начин на живот, които имат много по-фатално и решаващо въздействие? Истината е, че има ли болест, има отклонения от изискванията на природата, преди всичко – в личния живот.
За преситения човек на цивилизования свят с неговото изобилие на храни гладът още от детските години трябва да присъства в живота му, независимо дали има вече изразена болест, или не.
Първата стъпка, която трябва да се направи, е включването на разтоварителните дни, и то точно в тяхната
ЛЕЧЕБНА ФОРМА.
Колкото и в добро състояние да е човек, той никога не може да прецени дали в организма му не се е развила някаква токсичност или заболяване в съвсем начална фаза, без изразени симптоми. Едва след провеждане на лечебната програма и установяване, че организмът е “ напълно здрав, може да се премине към профилактичната форма на режима.
Със започване на лечебната форма на разтоварителния режим се спира обичайното хранене и се преминава само на плодове (400 до 800 грама дневно) и билкови чайове (от 2 до 4 на ден според желанието), подсладени не със захар или захарин, а с лъжичка мед и, също по желание, може да се добави лимонов сок. Плодовете според сезона — череши, кайсии, праскови, круши, ябълки, вишни, портокали, грейпфрути, грозде и пр.. се разпределят през целия ден, като на чяртгея се взема по някой плод. Може, за по-голямо удобство, да се приемат само в часовете на хранене. Ползването на плодовете е предоставено на свободния избор според вкуса и предпочитанието.
За деня могат да бъдат ползвани няколко вида плодове, а може и само един вид, като се оформят дни на ябълки, грозде, круши и пр. Дали ще се ползват няколко вида или само един — изискването е да не се допуска увеличаване и превишаването на определените количества (800-900 грама на ден). По-малко може, но при завишаване на количествата лечебният процес е по-бавен.
При липса на пресни плодове могат да се ползват и изсушени, като предварително се накисват, макар и по-късо време, във вода.
За да не им се отнеме сладостта, във водата се добавя някоя лъжичка мед, като след това водата се изпива. При ползването на плодовете предимство имат отгледаните на нашата земя.
С настъпването на пролетта не бива да се пропуска възможността разтоварителният режим да бъде оформен само с череши. След тежкото еднообразие на зимата те тонизират и пречистват не само храносмилателния апарат, но и целия организъм. Черешовата разтоварителна диета трябва да бъде включена не само в живота на болните, но и на тези, които се мислят за здрави. Черешите, по 1 кг на ден, се разпределят на 4 порции, които могат да се приемат в часовете на хранене. По-късно с настъпването на сезона на дините по същия начин може да бъде направена и чисто динена диета, като на ден се ползва само по една диня (1 до 2 кг на ден). Разпределена на 4-5 резена, динята може да се приема в часовете на хранене. Шаблони за ползването на който и да е плод няма, винаги се, вземат предвид професионалните и битовите изисквания при оформянето на дневния режим.
С цялостното приемане на плода става унищожаване на гнилостната флора в червата: запазва се перисталтиката, благодарение на присъствието на целулозата, както и придвижването и изхвърлянето на отпадъците, без дългото им задържане в червата. С ликвидирането на гнилостните процеси, с възстановяването на нормалната чревна флора леко и неусетно, за дни се лекуват хронични заболявания на храносмилателната система, носени не само с години, но и с десетилетия, а заедно с тях и още много други, свързани функционално. Едно от най-важните изисквания на плодово-чайния разтоварителен режим е
СТАРАТЕЛНОТО СДЪВКВАНЕ.
Плодът трябва да се ползва цялостно, без да се прави на сок. Но е стомаха той трябва да отиде добре сдъвкан. Плодовете, обработени добре със зъбите, примесени със слюнка, в която присъстват лечебни компоненти, достигат до стомаха като храна-лекарство – живителна, желана и приятна. Лесно усвоима, тя дава възможност за осъществяване не само на лечебен, но и на възстановителен процес. С богатия си биологичен заряд от витамини, соли и ензими плодовете не само подпомагат развиващия се лечебен процес, но и поддържат човека деен и работоспособен, за да се справи със задълженията си по професията и бита. При строгата форма на гладуването, с приемането само на течности, зъбите и тъканите на устната кухина бездействат. Дъвкането на плодовете освежава лигавиците и тъканите на устата, на зъбните нерви, както и премахва лошия вкус.
БИЛКОВИТЕ ЧАЙОВЕ
Съществен момент при прилагането на плодово-чайния разтоварителен режим са билковите чайове. Отгледани от самата Природа, без пръскане и изкуствено наторяване, билките са ценен естествен продукт. Българинът винаги е знаел високата лечебна стойност на билките и тяхното бране е било традиция, предавана от поколение на поколение.
Мащерка, мента, маточина,риган, жълт кантарион, глог, шипки, липа, лайка и още много други, с които е богата нашата планина, съчетани с различни комбинации, могат да задоволят и най-взискателния вкус. Билковият чай с богатия си биологичен заряд, подсладен с лъжичка непретопен мед, който също е признат за лекарство, няма никакво противопоказание или някакви съмнителни лоши въздействия.
Добавянето на парче лимон или само лимонов сок е според вкуса и желанието.
Изключва се всякакъв вид черен чай.
Чайовете се включват според вкуса, що се отнася до подбора на билките.
Ползваното количество е според желанието – при чувство на жажда.
Освен чай може да се ползва вода, минерална вода, вода с добавка на лимонов, портокалов или гроздов сок (но не консервирани), настойка от шипки или от някакви други сухи плодове (трънки, боровинки, диви круши, ябълки, касис и пр.). За приемането на течностите не бива да се подхожда догматично, а главният критерий е да има желание.
Топличкият и вкусен билков чай стопля не само стомаха, а и психиката на гладуващия болен човек.
ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ ПРАКТИКА
С прилагането на лечебния разтоварителен режим, колкото и леко да е заболяването, за да се стигне до връщане на истинската и жизнена здрава форма на организма, често се налага да бъдат проведени няколко курса.
При първия курс малко по-трудни са началните 2-3 дни. Организмът, привикнал на ритмично ежедневно приемане на храна, сега, когато не я получава, започва да прави усилие да премине към своите резерви и запаси с установяване на ендогенно (вътрешно) хранене. Обикновено положение е през това време още нестихналият апетит да измъчва човека, а и често се чувства някакъв вид дискомфорт, изразен с чувство на слабост, раздразнителност, напрежение, леко главоболие или нещо подобно. При наличие на гастрит, язва на стомаха, артрит или някаква друга хронична болест може да има леко изостряне на заболяването, но болките са слаби и леко поносими. В рамките на 1-2 часа или най-много за ден-два те отшумяват.
През това време теглото обикновено спада по 1 кг на ден. С напредване на дните започва да се явява чувство на лекота и настроението се разведрява. Сънят се подобрява, като става по-дълбок и по- отпочиващ. Болният започва да се наспива за по-кратко време, като сутрин се събужда ободрен. .
Удивителна е бързината, с която природата се справя. Започва и увеличаване на силите същевременно със сменяне на душевната нагласа, като от време на време унилото настроение на промеждутъци се заменя с оптимистично и весело. Към шестия -седмия ден по-наблюдателните ще забележат подобряването на кожата на лицето с връщането на естествената руменина, което говори за подобряване на оросяването и възстановяване на периферното кръвообращение. Безспорно това е израз на подобряване на кръвообращението в целия организъм. Студените крака и ръце започват да се стоплят. Започват да изчезват петна, изриви и пъпки по кожата. През това време плодовете поддържат естествената перисталтика на червата или възстановяват тяхната нормална функция при вече допуснати нарушения.
Но има случаи, когато при започване на дните на разтоварване не само не се явяват трудности, а сякаш организмът е чакал точно този режим. Появява се чувство на лекота, на проясняване, на някакво вътрешно облекчение. Още от първия ден силите се увеличават, мисленето се разведрява й текущата работа върви по-леко.
При повтаряне на курса, което следва след интервал от време, режимът се понася много по-леко. Преминаването към ендогенното хранене става по- бързо, както и задвижването на очистителните процеси. Спадането на килограмите вече не е така интензивно, дори съществуват и положения на застой.
При добро понасяне на режима, колкото и леко да е заболяването и дори в начална форма, е препоръчително да се направи пълен курс от 14-15 дни, тъй като едва след шестия до десетия ден се преминава по-пълно на ендогенното (вътрешно) хранене, което дава възможност за развиване на по- задълбочен лечебен процес. За да бъде постигнато излекуване с добро изчистване и възстановяване на тъканите, необходимо е възстановителният курс да се повтори два-три, а понякога и повече пъти, тъй като темповете на Природата при възстановяването са бавни и е необходимо време. Лечението винаги има индивидуален характер, според заболяването. Дължината на курсовете може да варира от 3-5-8 до 10-15-20-25, а в много редки случаи и повече дни. Следи се за вътрешния заряд от сили, както и за психичната настройка на лекуващия се.
Лекуващият лекар трябва да притежава особена наблюдателност, която се постига с практиката. , Със започване на разтоварителните дни очистително не е необходимо да се взима. Това може да се допусне само по желание на болния, ако той намери за добре – еднократно, при случай на тежък запек.
ОПРЕДЕЛЯНЕ ДЪЛЖИНАТА НА КУРСА
Дължината на курса на разтоварителния режим никога не се определя предварително. Това става при съвместна работа на болния и лекаря, в зависимост от поносимостта на разтоварителния режим, от състоянието на болния и от душевното му разположение.
При леко понасяне на разтоварителните дни курсът може да продължи от 14 до 20 дни, но при чувство на някакъв дискомфорт може да се започне с 5 до 7 дни.
С повтарянето им вече се достига до пълния курс – от 12 до 14 дни.
При по-тежки заболявания се налага да се провеждат и по-продължителни курсове, но те трябва да бъдат винаги ръководени от лекар-специалист, който познава добре проблема. Но има случаи на
ТЕЖКО ПОНАСЯНЕ НА РАЗТОВАРИТЕЛНИТЕ ДНИ.
Има изключителни случаи, когато още със спирането на сутрешната закуска започва някакъв дискомфорт – главоболие, силна слабост, леко прилошаване, позиви за повръщане или нещо подобно. Обикновено това са случаи с изключително висока токсичност на организма – на пушачи или хора, ползвали
превишено количество токсични храни, инертни по природа и без необходимото физическо натоварване.
И тъй като със спирането на храненето в организма веднага започва очистителният процес (природата винаги бърза да помогне на човека без отлагане), токсините и отпадъчните субстанции от тъканите се отправят към кръвното русло, за да бъдат елиминирани чрез очистителните органи. Но се оказва, че техният процент в кръвта превишава поносимото количество и се получава леко отравяне, от което на човек му прилошава. За да се преодолее това състояние, разтоварителните дни се ограничават от 1-2 до 3-4, като през това време се -предпочитат по-сладки плодове и зеленчуков будьон. Повтаряни ритмично в непродължителни интервали от време на хранене (8-10 до 12-15 дни), те стават все по-леко поносими, с облекчаване на токсичното състояние. Постигне ли се това, вече може да се премине към по-продължителни курсове, за да започне по-задълбочено лечение на заболяванията.
Добре е да се запомни, че ТОЧНО ТОЗИ, КОЙТО ПОНАСЯ ТЕЖКО ГЛАДНИТЕ ДНИ, ТОЙ СЕ НУЖДАЕ НАЙ-МНОГО ОТ ТЯХ.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЕЖДИННИТЕ ИНТЕРВАЛИ
Определянето на интервала за хранене става според дължината на провежданите курсове на разтоварване. При късите курсове от 3 до 7-8 дни интервалите варират от 8 до 20 дни. Но когато се провежда пълен курс от 14-20 или 25 дни, продължителността на интервала трябва да бъде от 4-5 до 7-8 седмици, като се следи нормализирането на общото състояние.
Съществено условие е, докато трае лечението с повтаряне на разтоварителните курсове по някаква програма, за да се запази постигнатият резултат от вече проведения курс, до започване на следващия да се приема лека растителна храна, ограничена, и да не се допуска преяждане и претоварване. Месото и месните консерви се изключват. Сладкишите също.
Млякото и млечните продукти се ограничават до минимум. Повтарянето на курсовете продължава до постигане на чувство за истинско здраве и нормално психическо състояние.
От голямо значение е
ДА СЕ ЗАПАЗИ НАЧИНЪТ НА ЖИВОТ, ОФОРМЕН ДО МОМЕНТА.
Изключително значение по време на разтоварителните дни има движението.
Спазването на постелен режим води до обездвижване и спад на тонуса. Но физическото натоварване не бива да надхвърля това, с което човекът е свикнал до момента. При прилив на сили, което често се получава след 6-7-ия ден, организмът не бива да се претоварва. Излишните сили трябва да бъдат оползотворени за осъществяване на оздравителната програма.
От голямо значение е оформеният и воден до този момент начин на живот при започване на дните за разтоварване. Желателно е животът да продължи в неговата инициативна форма, доколкото това е възможно, като се продължат кратката сутрешна гимнастика, разходките на открито, дихателните упражнения. Действа се до първите признаци на умора, но не и до преумора.
Има изключителни случаи с недобре изяснени диагнози, скрити и неустановени сериозни заболявания, които в началото на разтоварителните дни напомнят за себе си. Със започването на гладните дни всяко хронично заболяване леко се възбужда поради развиващия се очистите лен процес, което трае от няколко часа до 1-2 дни, след което положението се нормализира.
Но ако при започване на лечението болният е бил на легла, нещата стоят другояче: трябва да се изчака и да се следи за естественото възвръщане на силите и едва тогава отново, постепенно да се включи в движението.
Резултатът би бил много по-добър, ако дори при най-лекото хронично заболяване, и то в началната му фаза, гладуването се провежда в санаториална обстановка под ръководството на лекар-специалист, където съвместно с прилагането на разтоварителния режим се включва и цялостна обширна програма с гимнастика, сауна, слънчеви и въздушни бани, масаж, плуване.
Предимствата на подобни лечебни и оздравителни заведения са в това, че човек има възможност да промени обстановката, което оказва и своето благотворно влияние върху общото душевно състояние. Другото е смяната на средата, която често го е потискала и е оказвала негативните си влияния, и третото предимство е, че тези профилакториуми, може би това е най-точното определение на подобни заведения, се явяват като истински училища, които ограмотяват хората относно природосъобразните изисквания на този начин на живот.
Ако разтоварителният режим се провежда амбулаторно, без да се сменя обстановката, разумна мярка е
ДА НЕ СЕ КОМЕНТИРА И ГОВОРИ
за предприетото, за да се осигури спокойствие. Не коментирайте с хората, с които контактувате! Споделяйте само с най-близките си около вас, и то с тези, които ви разбират. В противен случай ще се сблъскате с глупостта, предразсъдъците, невежеството, фанатизма, дори със… завистта. Могат да ви кажат, че вие сте луд, че душевното ви състояние е съмнително и имате нужда от психиатър. Лошотията и завистта са безконтролни и могат да ви подхвърлят такива реплики, че да загубите душевното си спокойствие за цяло денонощие.
А това пречи и връща лечението назад, нарушава се неговият нормален ритъм. Извисете се над всичко това и гледайте на другите като на непослушни и глупави деца.
Коментариите и разговорите вече ще имат своето място при получения ефект след приключване на лечението. И тогава, ако вие не разкажете и не споделите как сте се излекували, ще бъде ваша грешка. Ето какво пише японският професор д-р Хенри Осава: „Ако вие не разкажете на болния си съсед как сте се излекували, за да му помогнете, неминуемо ще настъпи рецидив на вашето заболяване. Вероятно животът има и своите неизменни закони!“ Едно от съществените изисквания при провеждане на разтоварителния режим е
ДА НЕ СЕ ДОПУСКА ЧУВСТВО НА СЛАБОСТ.
Слабост може да се появи както в началото на разтоварителния курс, така и през всяко друго време. Това са лечебните кризи, за които вече стана въпрос, но с вземане на плодовете обикновено те се явяват в съвсем омекотена форма.
За да се преодолее това състояние, необходимо е леко да се увеличи количеството на приеманите плодове, да се включи някакъв нов вид плод, приемане на лъжичка мед в повече или просто почивка на дивана с някакво приятно четиво. Но понякога кризата се повлиява по-добре с включване на движение -приемане на един топъл душ, фрикция на цялото тяло с топла кърпа пред отворения прозорец или разходка на чист въздух. Всеки има свой вътрешен усет, , който безспорно го насочва.
Насочете въпроса към вашия вътрешен лекар и той ще ви отговори.
Ако въпреки това чувството на слабост не е преодоляно, може да се свари
ЗЕЛЕНЧУКОВ БУЛЬОН.
Тъй като в организма на гладуващия се завишава киселинността, то алкалният заряд на бульона се възприема добре. Бульонът се приготвя добре от 1-2 картофа, морков, целина или какъвто и да било подръчен зеленчук (може домат, чушка, магданоз и пр.). Почистени и нарязани, зеленчуците се варят в повече вода до увирането им. Прецеденият бульон се ползва, докато е още топъл. Ако остане от него, при второ ползване може да бъде затоплен. Ако слабостта все още не е преодоляна, към ползваната порция бульон може да се добави пасирано парченце картоф.
При желание, за подобряване вкуса на бульона, може да се добави лимонов сок.
ЕЖЕДНЕВНАТА БАНЯ И ГРИЖАТА ЗА КОЖАТА
Кожата винаги трябва да бъде чиста. Ежедневното измиване задължително трябва да влиза в програмата, за да бъдат отстранявани всекидневните отлагания от нея. Топлата вода почиства не само външната част, но и подкожните тъкани, като ги тонизира. Топлината предизвиква разширяване на подкожните капиляри и увеличава притока на кръв, която носи със себе си и хранителни субстанции. По-късно, отдръпвайки се, тя увлича застоялите се там и чужди на тялото материали. Топлината се явява и като ценен помощник на лечебния процес.
Дрехите, обувките, коланите, сутиените и пр. потискат нормалната дейност на кожата, а всеки сектор от нея съответства и е свързан с онределен вътрешен орган, който, ако не се погрижим за него, запада. Поне един път на ден е необходимо тези тъкани да се тонизират и да се оживяват.
При здраво физическо състояние и при пълноценна функция на органите кожата цялостно е добре затоплена, гъвкава и еластична. Има ли разлика в температурата на отделните сектори на кожата, вече нещо е нарушено. За да се поддържат в добра форма вътрешните органи, една от всекидневните ни грижи трябва да бъде кожата – водни и въздушни бани, фрикции с топла и ‘ студена вода, масаж, слънчеви бани.
Кожата е огледало на вътрешното състояние на организма. Има ли отклонения от нормалния й цвят и вид, като сухота, омазняване, обриви, петна – вече е налице болестно състояние.
Ежедневната баня трябва да бъде кратка и температурата на водата да е сцоред моменталното желание. Вътрешният природен лекар, който винаги е с нас, ще подскаже с усещането за приятност температурата, която е необходима за момента. И тук съществува шаблон – има индивидуални изисквания. През различните дни на гладуването изискванията към по-топла или по-студена вода ще бъдат различни. С провеждане на разтоваршпелния режим без намеса на външни медикаментозни средства, освен топлата вода, кожата добива здравия си и нормален вид и цвят.
ЕЗИКЪТ ГОВОРИ САМ ЗА СЕБЕ СИ
Обикновено положение при започване на разтоварителния режим е «зикът да се покрие с бял или жълтеникав слой, често придружен с лош вкус или тежък дъх. Всичко това говори за усилено чистене на околните тъкани от токсичните материали чрез жлезите и лигавицата на устата. При това положение единствената мярка е измиване на зъбите с паста за зъби и плакнене на устата с отвара от лайка и лимонов сок. С напредване дните на разтоварителния режим слоят на езика започва да потъмнява и да отстъпва към гърлото. Очистването на езика започва от върха и от страничните му сектори. Окончателното изчистване и връщане на нормалния му вид с приятен розов цвят става, когато се възвърне истински чистото състояние на тъканите и на здравето. Много рядко са случаите, когато езикът въобще не се облага, което досега изобщо не е получило своето обяснение.
При здравия човек езикът е чист от наслойки и стегнат, като има вид на добре поддържан мускул. Постигайки здраво състояние, за да бъде то запазено още много години, разтоварителният режим следва да бъде прилаган в неговата лека и приятна
ПРОФИЛАКТИЧНА ФОРМА.
Ако след възстановяване на здравето нехайно наново бъде върнат старият начин на живот, главно на безконтролно хранене, което фактически е било основната причина на заболяванията, то много скоро те отново ще бъдат предизвикани.
Прилагането на плодово-чайния разтоварителен режим като профилактика се включва като постоянна програма. Тя може да бъде оформена с по 1 ден в седмицата или 4 дена, проведени еднократно в месеца. Освен това за регулиране на евентуално претоварване на организма всеки 3-4 месеца се провеждат курсове от 8 до 10-14 дни със сезонните плодове. Колкото и да е семпла профилактичната програма, ако се съчетават дните на разтоварване с природосъобразната форма на хранене, както и със запазване на двигателния режим, здравето винаги може да се поддържа в добра форма и в най-напреднала възраст.
Особено голяма стойност има прилагането на плодово-чайния разтоварителен режим като
СПЕЦИАЛНА ГРИЖА ЗА ИЗЛИШНИТЕ КИЛОГРАМИ,
тъй като това е проблем, който занимава целия цивилизован свят. Изобилието от храни довежда и до увлечения, и до тяхното безконтролно използване. Пълните хора обикновено са от семейства, където масата винаги е била отрупана с изобилие от храни – детето е било хранено с двойно по-голямо количество от необходимото за неговия организъм. Стомахът е разширен, апетитът — винаги възбуден и човекът е готов по всяко време на денонощието да приема храна. Има ли повече храна, има и повече килограми.
За сваляне на излишните килограми се рекламират безброй диетични системи, гимнастики, билкови и медикаментозни препарати, ръчни и електрически масажи и т. н., но се оказва, че всички те не само не дават задоволителни резултати поради скорошното връщане на килограмите, но и много от тях са вредни. Вредни се оказват и отводняващите медикаменти, защото пълният човек се нуждае от намаляване на тлъстините, а не от обезводняване. Още повече че тази вода е в разтвор на соли, които вредят на организма. Изтегли ли се водата, солите остават, поради което още с първите чаши вода, приети със захранването, водата се възстановява, а с нея и килограмите. Единственият начин килограмите да бъдат възстановени и нормализирани, без да се вреди на човека, това е гладът, но провеждан в неговата строга форма, а болният трябва да бъде задължително в клинична обстановка и да не се приемат никакви отводняващи медикаменти. Добри резултати бяха постигнати с прилагане на плодово-чайния режим, провеждан амбулаторно дори без вземане на отпуски, абсолютно безвреден и леко поносим. Колкото повече са килограмите, толкова повече време е необходимо за тяхното сваляне. Не бива да се форсира и да се бърза. Трябва предварително да се обмисли план-програма, която може да се обсъди с ръководещия лечението лекар.
Още със спирането на храненето веднага започва разтапянето на патологичните тъкани и свалянето на теглото. За бързото сваляне на килограмите оказват влияние не само съдържащите се в плодовете витамини, които действат като катализатори при разграждането на тлъстините, но и целулозата, която се съдържа в тях, поддържа активна форма на перисталтиката и съдейства за бързо елиминиране на отпадъчните материали. А освен това плодовата захар поддържа силите на организма, които дават по- силен тласък на развиващите се процеси и поддържат нормалната и активна форма на живот, водена преди началото на плодово-чайния разтоварителен режим. С определянето на един курс от 10 до 15-20 дни, повтаряни ритмично в интервал от 4 до 8 седмици, може да се стигне до пълно нормализиране на килограмите и до желаната елегантна фигура.
Много важен и съществен елемент в осъществяването на тази програма е строго да се следи да няма връщане на килограмите в междинните интервали на хранене: ежедневно те да се контролират на кантарчето. В деня, в който е измерен един килограм в повече, храната трябва да се спре. Един ден, проведен само на някой плод и чашка чай, веднага елиминира излишното, след което храненето продължава, но порциите вече са леко намалени, за да няма отново повишаване на килограмите.“
Искрено ви препоръчвам да прочетете цялата книга на Лидия Ковачева, както и да се запознаете с останалите й трудове и тези на д-р Георги Гайдурков.
Използван е откъс от книгата на Лидия Ковачева – „Гладът – приятел и лекарство“, издателство Гуторанов и син.
