Шипката без съмнение е една от най-разпространените и широко използвани билки у нас, с изключително лечебно действие, доказано през годините. А високото съдържание на витамини, полезни киселини и приятен вкус я превръщат в ценна хранителна добавка, която неслучайно носи името „царица на билките“.
Учените свързват лечебния ефект на шипката с високото съдържание на витамин С. Именно поради това шипковия плод се препоръчва при простудни заболявания, нервно-психична умора, атеросклероза, високо кръвно налягане. Действието на витамин С, подсилено от това на витамин Р влияе благотворно върху пропускливостта на капилярите и предотвратява образуването на отоци. Пектините и танините в шипката образуват защитен слой върху стомашно-чревната и бронхиалната лигавица и са изпитано лечебно средство при възпалението им. Витамин К подпомага процесите на кръвосъсирването, минералните соли увеличават диурезата, а таниновите вещества пречат за образуване на гнилостни процеси в червата.
Шипката понижава кръвната захар, стимулира образуването на червени кръвни клетки, повишава работоспособността и засилва съпротивителните сили на организма. Затова се препоръчва на болни от диабет, анемии, умствена и физическа преумора. Шипката помага при грип и треска, при кашлица, при маточни и носни кръвотечения.
Плодовете от шипка се използуват в българската народна медицина като високовитаминозен източник за укрепване на имунните сили на организма, особено в късна есен и ранна пролет. Много ефикасна е за ободряване, при чернодробни, бъбречни и стомашни заболявания, вътрешни кръвоизливи, обилна менструация, трудно уриниране, нефрит, кървящи хемороиди, коклюш, червен вятър, високо кръвно налягане, безсъние, главоболие, витаминен недостиг, трудно зарастващи язви и рани, при счупване на костите. Например синтетичния витамин С, прилаган при лечението на цироза, не е толкова ефикасен както шипковата отвара.
В различните части на света различно е било и приложението на ценната билка. Например в Китай използвали нейните плодове като средство, подобряващо храносмилането и против появата на глисти, а в Русия с чай от шипка често лекували язви, гастрити, колити и чернодробни заболявания. Традиционната тибетска медицина е използвала шипковия плод като лечебно средство при туберкулоза на белите дробове, дизентерия, бъбречни заболявания (жлъчно- и пикочо- каменна болест), сърдечни заболявания, малария, хипертония, атеросклероза и неврастении.
Хранителен състав :
Доказано е, че в 100 г плод от шипка се съдържат около 2 г витамин С, т. е. те са 30-40 пъти по-богати на този витамин от червените домати и лимоните, и около 300 пъти в сравнение с ябълките. Което от своя страна означава, че шипките са един от основните „конкуренти“ на цитрусовите плодове.
В плодовете на шипката може да бъде открит уникален природен комплекс от естествен витамин А (около 5-7 мг%) и незаменими мастни киселини (Омега-3 и Омега-6), в комбинация с мощни антиоксиданти-флавоноиди и витамин Е, които правят кожата здрава, еластична и младолика, като значително елиминират симптомите на нейното остаряване (бръчки, петна, стрии).
Малките плодчета съдържат още витамините Р, В1 (около 430 мг%), В2 и К, както и пектини (около 11%), масло (около 2%), органични киселини (лимонена и яблъчна), захари (предимно захароза, около 2.5%), дъбилни вещества и минерални соли (около 3.25%) – най-вече калиеви (около 512 мг%), калциеви (около 50 мг%), фосфорни (около 54 мг%), натриеви (около 47 мг%) и магнезиеви (около 122 мг%) соли. Те активизират ензимните системи и процесите на синтез на хормони, имат кръвоспиращо действие и повлияват благоприятно въглехидратната обмяна и пропускливостта на съдовете. Трябва да се има предвид, че по съдържание на минерални соли шипката превъзхожда много плодове и зеленчуци.
Здравословни ползи :
Уникалната комбинация от витамин С и останалите съставки в плодовете на шипката се оказва особено добра алтернатива при лечение на авитаминоза (скорбут) и хиповитаминоза (пролетна умора, състояние след тежко боледуване), тъй като тя повишава жизнения тонус и работоспособността на организма.
Шипките са идеално средство за укрепване и пълноценно функциониране на имунната и кръвоносната система, главния мозък и щитовидната жлеза. За профилактично третиране и ускорено възстановяване на кожата (дерма, епидермис, колаген и еластин), за укрепване на кръвоносните съдове и клетъчните мембрани на всички клетки с цел тяхното пълноценно функциониране. Тя е добро помощно средство в терапията срещу песъчинки и камъни в пикочните пътища, както и в борбата срещу местни или общи инфекции (скарлатина, дифтерия, коклюш и пневмония). Шипката повлиява особено благотворно функцията на черен дроб, а също така понижава нивото на кръвната захар, което своевременно я прави подходяща за болни от диабет.
Бране и сушене на шипките :
Съдържанието на витамин С и витамин А се променя по време на развитие на плодовете на шипката. Количеството на витамин С е най-голямо, когато са още оранжеви и твърди, добре е по възможност да се берат при облачно време или поне при не силно слънцегреене, а повече витамин А имат червените шипки. Трябва да се сушат бързо, за да могат да се запазят полезните съставки. Рaзcтeлeтe плoдoвeтe нa cyxo, пpoвeтpивo и cĸpитo oт cлънцeтo мяcтo, зa дa зaпaзитe цeнния витaмин C. Oт вpeмe нa вpeмe ги paзбъpĸвaйтe. От 1 кг шипки се получават около 500 г сушени плодове. Добре е преди употреба да бъдат накисната за половин денонощие и чак тогава да се сварят или още по-добре – да се направи студен извлек.
Приложения ( накратко ) :
• при авитаминоза – скорбут и хиповитаминоза – пролетна умора
• при състояния след тежко боледуване – засилва защитните сили на организма
• повишава жизнения тонус и работоспособността и активира обмяната на веществата
• при трескави състояния, кървене на венците, диария, жълтеница
• при хепатит и други чернодробни заболявания
• при обилни маточни кръвотечения
• диуретично и противовъзпалително средство при бъбречни и сърдечно-съдови заболявания
• при застойни течности в организма, пясък и камъни в отделителната система, кръвоизливи
• В българската народна медицина шипката се използва при болести на простатата, захарен диабет, трудно уриниране, албумин, лошо храносмилане, атеросклероза, за ободряване, при червен вятър, коклюш, високо кръвно налягане, главоболие, безсъние.
Използвани са материали и от „Билките във всеки дом“ – проф. Д. Станева.
