Черният бъз (Sambucus nigra L.) е познат още като свирчовина, свирчок, дървенист бъз, бъзуняк, дренбъз.
Историята на този вид е толкова стара, колкото е и историята на човека. …
Древните гърци и римляните са го засаждали в селата, за да привличат добрите духове.
из „Лечебните свойства на растенията“, д-р инж. Иван Иванов
Цветовете от бъз са дребни, жълтеникаво-бели, силно ароматни. Цъфтенето е през май-юни, но дори и през юли месец все още има подходящи цветове за бране по високите по-сенчести места (може и близо до вода).
Те могат да бъдат използвани по различни начини – за направата на чай, сиропи, за поръсване на сладки или солени ястия (суровите цветове са изключително вкусни!), като лечебно средство… но е препоръчително да не се подлагат на термична обработка, за да не им се унищожават полезните вещества.
Цветовете съдържат гликозида самбунигрин, етерично масло, калиев нитрат, алкалоид, кверцетин, слузно вещество, холин, провитамин А, витамин С, смоли, танини, органични киселини, флавоноидите рунин, хиперозид, антоцианов и флавониоден пигмент, захари и други.
Лечебните свойства и приложения са доста обширни, но основните действия са потогонно, слабително, омекчаващо, отхрачващо, облекчаващо, пикочогонно, температуропонижаващо.
В българската народна медицина цветът на черния бъз се използва при високо кръвно налягане, водянка, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простата, уриниране на кръв, подагра, хемороиди, копривна треска, бронхит, задух, затлъстяване. Подобно действие имат и останалите части на бъза. Цялото растение се употребява за регулиране на обмяната на веществата, а от плода се прави сироп и мармалад за усилване на организма.
из „Справочник за билките“, автори Гео Нешев, Илия Ланджев
Цветовете може да се прилагат и външно – за бани при ревматизъм и подагра, за компреси при възпаление на очите, за налагане на лапи при червен вятър, изгаряния, измръзвания, за бани при хемороиди, кожни възпаления, изпотяване, кървене от носа, пролетна умора …
Сиропът от бъз съчетава в себе си полезните качества на бъза под формата на невероятно вкусна, ароматна и приятно сладичка напитка. Може да си добавяте толкова вода, колкото искате, така че не е необходимо да се притеснявате дали ще прекалите със сладостта. Сместа може да се направи със захар (кафява нерафинирана), мед или без подсладител. Когато се използва захар се консервира най-добре, докато при меда може да се получи скоро ферментация. Лимонът също е добър естествен консервант, но ако смятате да пиете сиропа в близките дни, може да си го добавяте и на момента. Към накиснатата смес с цветове от бъз могат да бъдат добавени и други билки за обогатяване на вкуса, но като цяло бъзът е самодостатъчен като вкусови, хранителни и полезни качества. А самото киснете на цветовете може да продължи от няколко часа до няколко дни. Съхранението на приготвения сироп е необходимо да е на доста хладно място, най-добре хладилник, и да се консумира в близък период след като е приготвен (до няколко месеца), за да може полезните вещества да са възможно най-активни и действащи оздравително върху организма.
Рецептата, която искам да споделя с вас е лесна, много вкусна и освежаваща 🙂 Това е един от вариантите за направата на такъв сироп, като по-горе съм споменала и други възможности 😉
Необходими продукти за около 6 л. сироп:
цветове от бъз (заедно с дръжките) – 33 бр.
кафява нерафинирана захар или истински мед – 3 кг.
прясно изцеден лимонов сок – 300 мл.
вода – чиста, филтрирана или изворна – 3 л.
Киснене – 3 дни
Начин на приготвяне:
Откъснатите цветове е добре да бъдат използвани възможно най-бързо, за да бъдат свежи и пълни с полезни вещества.
Разтопете захарта в около 2 л. вода като я загреете, така че да стане леко топличка (но не й повишавайте температурата, за да не се получи сваряване) и бъркайте, докато се разтопи цялото количество. Ако сте решили да използвате мед, то може да го разтопите по подобен начин, но при него трябва още по-стриктно да следите температурата на водата да не се качва над 45-47 градуса. За това е подходящо да затоплите леко водата, да преместите съда от котлона и тогава да добавите меда, за да сте сигурни, че няма да качите прекалено температурата й.
След като сте разтопили захарта или меда използвайте голям съд (по възможност стъклен), в който да смесите всичко – добавете останалото количество вода, цветовете от бъз и прясно изцедения лимонов сок. Разбъркайте добре.
Накиснатата смес е необходимо да престои на стайна към леко хладна температура 12 или 24 часа, но все пак ако времето е топло, след като минат 12 часа е добре да сложите съда в хладилник, където да остане до 3-тия ден. Разбърквайте сместа 1-2 пъти на ден.
Прецеждането на готовия сироп може стане само с цедка (голяма и фина, за да ви е по-удобно), с марля или комбинация от двете. Първия и третия вариант смятам, че са най-подходящи. Ако използвате марля, е добре да я закрепите върху съда, в който ще прецеждате течността, а върху нея да е сложена цедката. По този начин цветовете ще се съберат в цедката, а останалото ще премине през марлята. За жалост част от полезните власинки също ще останат в марлята, така че използването на цедка е най-добрият вариант, поне според мен 🙂 Изпробвайте различни варианти, за да усетите кой е най-подходящ за вас 😉
Разпределете готовия бъзов сироп в буркани или стъклени шишета и ги затворете много добре. А съхранението е най-подходящо да е в хладно помещение (даже в хладилник).
След като сте прецедили всичко, може да изплакнете с допълнително вода цветовете и съда, в който са били накиснати. Прецедете в отделен съд тази течност и така ще получите още малко готова за пиене напитка (може да й добавите и допълнително вода, ако ви е прекалено сладка).
Освен като самостоятелна напитка, бъзовия сироп може да се добавя и към други напитки, за да дообогати вкуса им и да ги направи леко сладички (например в ядкови млека 😉 ). А също може да го използвате вместо друг подсладител в сурови кремове, бонбони, шоколади, шоколадови бонбони и други сурови вкусотии.
Приятни бъзово-уханни моменти 🙂
Използвана литература:
„Справочник за билките“ – автори Гео Нешев, Илия Ланджев, издателство „Д-р Петър Берон
„Лечебните свойства на растенията“ – автор д-р инж. Иван Иванов, издателска къща „Жанет 45“